- Дядо!... Дядооо...

Старецът с пъшкане стана от камъка.

- Какво пак?

- Нещо шумоли в храстите.

- Ми нека си шумоли.

- Ма, много страшно шумоли. Хайде, идвай де!

- Аз да не съм ракета. Виждаш, че идвам.

- Не та гледам, щото гледам страшното.

- Гледай ма мене, аз съм по-страшното.

Момиченцето се обърна и се усмихна.

- Не си, щот не си в храстите.

Мъжът разтвори шубрака. Там една костенурка тържествено, вдигайки крак след крак пълзеше.

- Уууу, баба костенурка.

Вдигна я и животинката ритмично започна да се движи във въздуха, проточила глава.

- Що и викаш баба?

- Щото е стара.

- Колко стара? От тебе по-стара ли е?

- Да по-стара, ама не е толко стара... Няма да го разбереш, Стела.

Хлапето наистина стоеше с широко отворени очи.

- Ни та разбрах!

- Гледай сега, моето момиченце. Виждаш ли оная пеперудка на цветенцето?

- Е...

- Тя е по-стара от теб, въпреки че е на няколко дни.

- Дядо, да не ти има нещо?

- Ох, Стела...Стелаа, ако знайш, колко неща ми има ще се учудиш, ама след време и ти ще го разбереш. Слушай сега, тая пеперудка скоро ще умре, щото Господ и е дал, толкова да живее. За нея времето тече по-бързо, а пък костенурката е на повече от 60 години и има поне още 40-50 да живее, защото при нея времето тече по-бавно.

Стела стоеше и си дърпаше плитката умислена.

- Тя, затуй ли ходи бавно?

- Хахаха,може би е затуй, ама има орли, дето живеят повече от сто години и летят много бързо.

- Пак нищо не разбрах! Сега аз стара ли съм?

- Не си.

- Ми тогава, значиии... и ти не си стар?!

- Не са мъчи, няма да го разбереш сега. После...

Дядото сложи костенурката на земята и тя "забързано" продължи пътя си в живота.

- Хайде, Старицо малка, да се прибираме!

Двамата, смеейки се, хванати за ръка, поеха към дома, но за тях времето бе спряло.