- Дядо!... Дядооо...
Старецът с пъшкане стана от камъка.
- Какво пак?
- Нещо шумоли в храстите.
- Ми нека си шумоли.
- Ма, много страшно шумоли. Хайде, идвай де!
- Аз да не съм ракета. Виждаш, че идвам.
- Не та гледам, щото гледам страшното.
- Гледай ма мене, аз съм по-страшното.
Момиченцето се обърна и се усмихна.
- Не си, щот не си в храстите.
Мъжът разтвори шубрака. Там една костенурка тържествено, вдигайки крак след крак пълзеше.
- Уууу, баба костенурка.
Вдигна я и животинката ритмично започна да се движи във въздуха, проточила глава.
- Що и викаш баба?
- Щото е стара.
- Колко стара? От тебе по-стара ли е?
- Да по-стара, ама не е толко стара... Няма да го разбереш, Стела.
Хлапето наистина стоеше с широко отворени очи.
- Ни та разбрах!
- Гледай сега, моето момиченце. Виждаш ли оная пеперудка на цветенцето?
- Е...
- Тя е по-стара от теб, въпреки че е на няколко дни.
- Дядо, да не ти има нещо?
- Ох, Стела...Стелаа, ако знайш, колко неща ми има ще се учудиш, ама след време и ти ще го разбереш. Слушай сега, тая пеперудка скоро ще умре, щото Господ и е дал, толкова да живее. За нея времето тече по-бързо, а пък костенурката е на повече от 60 години и има поне още 40-50 да живее, защото при нея времето тече по-бавно.
Стела стоеше и си дърпаше плитката умислена.
- Тя, затуй ли ходи бавно?
- Хахаха,може би е затуй, ама има орли, дето живеят повече от сто години и летят много бързо.
- Пак нищо не разбрах! Сега аз стара ли съм?
- Не си.
- Ми тогава, значиии... и ти не си стар?!
- Не са мъчи, няма да го разбереш сега. После...
Дядото сложи костенурката на земята и тя "забързано" продължи пътя си в живота.
- Хайде, Старицо малка, да се прибираме!
Двамата, смеейки се, хванати за ръка, поеха към дома, но за тях времето бе спряло.
© Гедеон Все права защищены
Благодаря ти за коментара.