Ти какъв си? - пита ме шофьорът и подкара колата.
- Продавам зеленчуци на пазара - казвам му аз.
Излъгах го, разбира се. Не сме толкова близки, че да му давам отчет.
- А тези книги какви са? - любопитства пак той?
- Мои са. Пиша книги - осведомявам го.
- А, значи и духовно храниш народа - вика ми той.
Засмях се.
- Тя и моята, жена ми, и тя пише - вика той.
- А какво пише? - любопитствам аз.
- Стихчета някакви. После се събират и си ги четат. Ходих веднъж. Пълни глупости. Накрая им разказах един виц.
"Седяло едно момиче пред библиотеката и плачело. Минал един мъж и я питал защо плаче.
- Да не се изгуби? "Не" отвърнала тя. Да не те изостави приятелят? "Не" - пак му казала тя и така му отговаряла, докато накрая на човека му писнало и си тръгнал. Спрял се друг и той я питал, но скоро и той си тръгнал.
Спрял се и трети и тя пак му отговаряла така. Накрая онзи казал: "- Е аз така и не разбрах за какъв чеп плачеш тогава?"
- За какъвто и да е! - отвърнало момичето."
Та и тяхната работа същата.
И все едни такива лигави стихчета пишат. "Земята, небето, звездите, колко са ти хубави очите... Колко нежно ме погали, чак отвътре ме запали... и всякакви подобни лигавщини...
Понякога ми чете разни такива лигни и от няма и къде я слушам, за да не се разсърди. После не иска да приточва резервоара, нали ме разбираш?! Хванах я веднъж да си пишат и говорят по интернет с някакъв тип - уж поет от друг град. Ахкат, охкат, като разгонени. Изнервих се. Нещо ме усъмни и хоп, хванах ги да се срещат в едно кафене. На него му разбих носа, а на нея ù спрях режийните. Сега пише социални стихове и ми чете "Братчетата на Гаврош". Ама пак ме ядосва. Чух я веднъж да си говори с една приятелка: "Той, моят мъж, е пълен дебил, дърво, никаква романтика и емоция няма в него. Аз искам да си говорим, да е нежен, а той гледа само да ме съблече и да ми запуши устата."
- Ако знаела, че съм такъв простак, нямало да се омъжи за мен, ама сега стояла само заради децата.
Спрях и романтиката в хладилника и сега ме гледа в очите като куче. Само да се издъни пак, и я връщам на село, и без това вече гаранцията ù изтече. Там има много романтика.
Е, аз не разбирам много от жени - казах му аз, ама имам своя теория за нещата. Ние всички сме като самородни фигури. Имаме различни форми. Едни приличат на пирамиди, други са овални, като топки, трети са като кубове или паралелепипеди. Има и като камъни и кристали, ръбести и груби. Та можеш ли да сложиш пирамидата върху топката например или обратното. Не, нали. Няма достатъчно допирни точки и дори да се задържат за кратко, скоро се разпадат. Точно това е. Формите на душите ви трябва да имат много допирни точки, за да просъществувате възможно най-дълго. Ако имате само една допирна точка и това е сексът, едва ли ще изкарате дълго заедно. Но, колкото и допирни точки да имате, винаги идва момент, в който на някой от двамата или и на двамата, тайничко му се приисква да се опре и в друга допирна точка.
Пристигнахме и му викам:
- Сега пиша една книга. Казва се: "Кратки отговори за любовта". Всеки отговаря с една дума или най-много с едно изречение, какво е за него любовта. Намери я и я прочети. Ще ти бъде забавно. Все пак обичаш някого, нали?
-Да - каза той - себе си.