Ти какъв си? - пита ме шофьорът и подкара колата.
- Продавам зеленчуци на пазара - казвам му аз.
Излъгах го, разбира се. Не сме толкова близки, че да му давам отчет.
- А тези книги какви са? - любопитства пак той?
- Мои са. Пиша книги - осведомявам го.
- А, значи и духовно храниш народа - вика ми той.
Засмях се.
- Тя и моята, жена ми, и тя пише - вика той.
- А какво пише? - любопитствам аз.
- Стихчета някакви. После се събират и си ги четат. Ходих веднъж. Пълни глупости. Накрая им разказах един виц.
"Седяло едно момиче пред библиотеката и плачело. Минал един мъж и я питал защо плаче.
- Да не се изгуби? "Не" отвърнала тя. Да не те изостави приятелят? "Не" - пак му казала тя и така му отговаряла, докато накрая на човека му писнало и си тръгнал. Спрял се друг и той я питал, но скоро и той си тръгнал. ...