Порфирий Порков, декан на филиала на филиала…на не знам си кой филиал на университета по вече не е важно какъв, седна на коженото кресло и отправи взор към вратата. „Няма студенти, ей, няма! А ние се трепем да изнасяме обучение, да не се бъхтят по влакове и автобуси, квартири да не плащат, от мамината храна да не се лишават, а те…не искат да учат!” Тези мисли бяха прекъснати от напористо почукване на вратата и последващо нахлуване на главен асистент и научен сътрудник, както и някои други дейности по съвместителство, Марийка Тучкова.
- Маро, ти защо идваш? Нямаш ли други задачи!
- Вярно, че не е добър денят…позна!- направи дебел намек към липсата на поздрав от страна на деканът новодошлата – Но пък имам и добра новина! Открих един не записал се в нашия факултет мъж, под 40 години, здрав, прав и…само това.
- Като си го открила, защо си тук, ами не препускаш към обекта? Или си мислиш, че тия от филиала на факултета в Долно Чурулинково спят и не проучват въпроса? Язък, че ние сме в Горно Чурулинково, от високо гледаме, а не виждаме, Маро! Не виждаме! Вземай куфарчето с пълен набор от документи и бегом!
Още неизрекъл заповедта, Марийка си плю на петите и с бързината на Киро Дизела, онзи, който за отрицателно време покори всички върхове на българските планини, препусна към баира, където набелязаната бройка под 40 години си пасеше овцете. Като го забеляза, Мара удвои усилията, ако това изобщо беше възможно, защото и мина през ума, че тия от Долно Чурулинково може да им отмъкнат студента. Под носа им измъкнаха пет бройки и сега имаха група от двадесет човека! А те са се закотвили на шестнадесет и сега драпат по стъгди и паланки да си търсят студенти.
- Добър ден! – с последни сили Марийка поздрави подпрелия се на гегата си овчар. Той си траеше. Дори не помръдна. Види се, че или мисли нещо усилено, или изобщо не мисли. Приличаше на паметник на овчаря. Мара дори реши, че наистина може да е паметник и се намести в полезрението му.
- Добър ден! – отново поздрави тя.
-А? – сепна се онзи. – Ден е, ден…и е добър.
- Е как е тук, пасеш ли, пасеш ли?
- Овцете пасат, аз пия мляко. Искаш ли?
- Може – реши да завърже не ангажиращ разговор главната асистентка и изпълняваща и други дейности. – Може мляко, и да пасеш не е зле, но само с този прост инструмент, на който си се подпрял…не си в крак с новото време, с изискванията – наши, на ЕС и на света. Сега образованието е на нови релси!
- Че откога образованието е във влак, та го местите по релси?
- Не, бе, така му е думата. Аз затова и идвам. Да ти разясня, че тая с гегата няма да я бъде в най-скоро време. Ще дойдат разни комисии – наши, от ЕС и световни и ще ти наложат санкции, защото си на старите релси…
- Че какво ми е на гегата? Овцете я познават, завръщам си ги правилно…Кучетата помагат…лаят от сърце и душа!
- Също като едно време! Ама сега времето е друго! На компютри и други такива неща. Затова ще трябва да учиш! Затова и сме открили филиал, на филиала…а бе едно филиалче, където ще получите съответното бакалавърско образование за подбиране на овцете със съвременни технологии, както и за правилното им изхождане по нужда на съответно приготвени места и възпитанието им да забърсват отходните канали хигиенично. Има и курс по правилно стригане! Безплатен! Освен това е предвиден безплатен курс по вчесване на вълната им по съответен европейски начин.Стига с тия рунтави, балкански козини! Време е да ги вчесвате на прав път по линия на гръбнака и съответно вплитане на мъниста в края на руното! Естетика и ред е нужно!
- Е няма да стане…аз нямам диплома за средно образование! – победоносно обяви овчарят, който впрочем се казваше Роско.
- Ма моля ви се! Туй да ви е дерта! Нито сте първия, нито последния! Имаме богат набор от приготвени дипломи и тутакси ще ви препитам за съответните знания. Ако отговорите правилно, пиша дипломата, попълвам кандидат-студентските формуляри и идваш да учиш при нас!
- Обаче аз съм забравил всичко…изкарах десети клас отдавна.
- Няма проблем. Кажи ми колко прави 1+1?
- Две…
- Ето виждаш ли? А сега по-трудно…20-5?
- 15…мога и да умножавам…- реши да съкрати изпита по математика Роско.
- Вярвам ти, няма да лъжеш, я! Ще пишем една четворка и минаваме към географията. Задавам три въпроса: Марица река ли е или столицата на България? Мостът на дружбата в град Русе на Дунав ли е или свързва Пловдив и Пазарджик? Кое село е в по-ниското: Долно Чурулинково или Горно Чурулинково?
След като Роско отговори съвсем вярно и на трите въпроса, Марийка много му се възхити и поощрително го потупа по рамото:
- Ето, виждаш ли! Сега малко български език и си готов. Твоето име с главна или с малка буква се пише? Каква е разликата между дума и изречение и можеш ли да кажеш цялата азбука?
Тук Роско се позамисли, но пък да не е гений! Забравил беше някои тънкости в граматиката, та Мара му подсказа. После написа дипломата, сложи крайна оценка 4.50 и му каза „Честито!” Дори го потупа по рамото и му раздруса ръката!
- Сега да те запишем за студент! Стига с тая гега, стига с тоя ямурлук! Стига овцете ти са пладнували ни в клин, ни в ръкав, под тая дебела сянка! Стига са акали, с извинение, където им скимне! Ще се изучиш при нас, диплом ще вземеш и ще вкараш всичко в съответния коловоз! Наесен си студент, Роско!
- Обаче…не ми се идва на лекции, нямам време, стадото…
- Ти бъди рахат, Роско! Ще ти носим лекциите тук или където кажеш! Дистанционно обучение, значи! Новост!
-…А после чувам, че има изпити, кога, как, време няма…
- И за това сме помислили! Ще дойдем където кажеш и когато кажеш! Идваме, задаваме ти два-три въпроса и си готов. Ако не знаеш, ще ти подскажем, защото ще ти влезем в положението! Например, ако те питаме овцете пасат трева или ручат камъни, можеш ли да отговориш?
- Е па мога, как да не мога! – ухили се Роско, все едно е гений.
- Тогава не се притеснявай, изпитите няма да са по-трудни.
След уточняване на тези така важни бъдещи предстоящи събития около битието, обучението и изпитването на бъдещия бакалавър на някакви си там науки, Марийка събра бумагите и хукна да докладва на декана Порфирий Порков.
За разлика от предната им среща, сега я посрещна видимо доволен, което беше изписано на ухилената му физиономия.
- Не знам каква я свърши, Маро, ама вече сме с една бройка пред филиала в Долно Чурулинково и вързахме бройките за групата! Ти да видиш късмет! Седя си аз тука, потя се над проблеми и изведнъж, на вратата ми се чука. Рекох си, че си ти, прибираш се с подвита опашка, унизена и засрамена. А то, една стара дружка от селото на баща ми. Минавала от тук, чула за филиала, зарадвала се, че и Горно Чурулинково вече университетско село и рекла да провери кое как е. Питам я аз как е с образованието, а тя вика, че рипнала, та рано се омъжила и не изкарала гимназията. Препитах я по съкратената процедура, и хем взе диплома, хем и нея записах. Не стига това, ами записах и сестра й,снахата, братовчедката и една съседка, която от малка си мечтаела за висше, но нещо оплескала обучението. Без да си отлепя задника от тук набавих още пет човека и положението ни е бетон! Спасихме филиала…
При тази блага новина Марийка, явяваща се като главен асистент, научен сътрудник по нещо си и с още няколко длъжности, се отпусна щастлива в креслото пред шефа си! Пусто опустело с тия студенти! Едва ги изнамериха и тази година! Добре, че всичко си беше вкарано в съответния коловоз, та нямаше да има нужда се чудят какво да правят, ако не дай си боже някой се откаже от обучението. Питате се какво се предвижда? Кой дошъл – дошъл и ще има шестица, който не е, попълват служебно тройките и да очакват диплома с тройка. Така де, не може да не се явяваш на изпити!!!
© Латинка Минкова Todos los derechos reservados