Аарон Евреинът беше неприлично черен като чифт лъснати лачени обувки. Смуглата му физиономия привличаше неверните съпруги и отчайваше напористите гейове. Обичаше сам в неделя, след службата в синагогата, да мачка любимата си салата табуле и да разказва пикантни истории на съседите, с които споделяше празничния обяд. Но в този мрачен и дъждовен предиобед не му беше до пикантерийки и ливански специалитети.
Котаракът му Джон бе завършил земния си път и той се канеше да го погребе с топовни изстрели и необходимата почит. Скучната му работа на квартален бияч и дясна ръка на престъпен бос го привърза силно към уличната котка, намерена една сутрин при обичайния крос до кофите с боклук. Тя се криеше в огромните му ръце, хранеше се с остатъците на оскъдната му вечеря, но неочаквано заболя и скоропостижно предаде богу дух. Аарон наметна неопреновата си мушама, изруга на глас шуртящия дъжд, взе кутията с любимеца си и лопатката за барбекю и шумно затръшна вратата. Навън някой изсипваше кофи с вода на всяка педя земя, небето се бе свлякло ниско долу. Градината тънеше в мъгла, риенето с малката лопатка бе почти непосилна задача, мълчаливецът шумно изруга и яростно заби неудобното сечиво в твърдата почва. Скоро се натрупа купчина, пръстта ставаше все по-рохкава, някой навярно бе копал на същото място. Изведнъж изпод лопатката се показа част от обезобразена ръка на човешки труп. Ръката имаше небрежно поставен маникюр и принадлежеше на млада жена, чиито тяло Аарон успя да извлече от земята след неимоверни усилия. Красива, и в насилствената си смърт, двайсетгодишна девойка със разкъсани горни дрехи нелепо полегна до кутията с мъртвото животно. Ужасен, евреинът я сграбчи с двете си ръце и на бегом се насочи в посока на къщата. Отвори с ритник вратата, спъна се на прага и за малко не я изтърва, но я постави внимателно на дървената маса в стаята. Първата му мисъл бе да се обади на 112, но лошата му слава би го направила заподозрян за убийството. Реши да проведе собствено разследване и да я скрие на сигурно място в мазето до часа, в който ще я покаже наяве. Свлече я по стълбите надолу, набута пренебрежително трупа на русокосата до кацата с вкиснато зеле и заключи два пъти. Свирукайки мрачно, облече кашмиреното си палто и се насочи към кръчмата зад ъгъла. Свърталище на лентяи и люпилня на непроверени слухове тя бе "обетована земя" за всички онези, които бяха превърнали безделието в свой занаят. Тук хорската мълва се разпространяваше неочаквано бързо и все някой трябваше да знае нещо за изчезнало момиче...
© Янко Todos los derechos reservados