Аарон Евреинът беше неприлично черен като чифт лъснати лачени обувки. Смуглата му физиономия привличаше неверните съпруги и отчайваше напористите гейове. Обичаше сам в неделя, след службата в синагогата, да мачка любимата си салата табуле и да разказва пикантни истории на съседите, с които споделяше празничния обяд. Но в този мрачен и дъждовен предиобед не му беше до пикантерийки и ливански специалитети.
Котаракът му Джон бе завършил земния си път и той се канеше да го погребе с топовни изстрели и необходимата почит. Скучната му работа на квартален бияч и дясна ръка на престъпен бос го привърза силно към уличната котка, намерена една сутрин при обичайния крос до кофите с боклук. Тя се криеше в огромните му ръце, хранеше се с остатъците на оскъдната му вечеря, но неочаквано заболя и скоропостижно предаде богу дух. Аарон наметна неопреновата си мушама, изруга на глас шуртящия дъжд, взе кутията с любимеца си и лопатката за барбекю и шумно затръшна вратата. Навън някой изсипваше кофи с вод ...