Късен февруарски следобед, мръчкав, мокър и мразовит...
Скрила съм се при Спиро на топличко, далече от бабите, строежа и цялото домочадие. Телевизорът жужи, парното бумти...
- Тре‘а да се сготви нещо...
- Може ли само една чашка да ми донесеш преди това, с малко водичка, да си изпия хапчетата? Ама бирена, щото после да си сипна?
Носи ми. Цъкам на компа, доволна. Пуша.
- Ориз с пиле или и спанака да сложа?
- Не‘ам претенции, давай!
Отива в кухнята. Чувам потропването на ножа и тавичката. Сипвам си бирка. Цъкам на компа, доволна. Пуша.
- Слагам си кафе, искаш ли?
- Не бе, душе, добре съм си!
Кафе-машината припява. Пилето дъхти от фурната, препечено с подправки и зеленийки. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша.
- Елено, трябва ми покривката, ще пускам пералнята. ...