Вторник, модерна...
Късен февруарски следобед, мръчкав, мокър и мразовит...
Скрила съм се при Спиро на топличко, далече от бабите, строежа и цялото домочадие. Телевизорът жужи, парното бумти...
- Тре‘а да се сготви нещо...
- Може ли само една чашка да ми донесеш преди това, с малко водичка, да си изпия хапчетата? Ама бирена, щото после да си сипна?
Носи ми. Цъкам на компа, доволна. Пуша.
- Ориз с пиле или и спанака да сложа?
- Не‘ам претенции, давай!
Отива в кухнята. Чувам потропването на ножа и тавичката. Сипвам си бирка. Цъкам на компа, доволна. Пуша.
- Слагам си кафе, искаш ли?
- Не бе, душе, добре съм си!
Кафе-машината припява. Пилето дъхти от фурната, препечено с подправки и зеленийки. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша.
- Елено, трябва ми покривката, ще пускам пералнята.
- Убу де, сега ли баш? Пускай първата, после, таман кат‘ доомажа, ще я пуснем с другите неща.
Пералнята шумоли, аромат на прясно кафе и „Ариел“. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша.
Сещам се, че една любима гъска има ден рожден, звъня, плямпам глупости и уреждам съботната вечер. Спиро сяда за минутка, да разпусне помежду домакинските ангажименти.
- Душе, в събота сме на гости!
Спиро сърба кафето, дърпа една цигарка, потропвайки нервно с краченца. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша. Идилия!
Час и половина по-късно къщата свети: подът – измит, чаршафите сменени, втора пералня се върти, манджата – готова и сервирана... Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша.
- А бе, душе, ще отвориш ли малко джама, че мноо се задимихме?
- Спри да пушиш, бе, говедо!
- Е, след малко, и без това бирата ми свършва. Ще отидеш ли?
Сбутва ме в ъгъла на дивана, с компа, бирата и пепелника.
- Мръдни малко, гадино, не виждам! /По телевизора вече тече любим сериал/
- Убу, де, не мрънкай! Ама после ще ходиш ли за бира? Тя, сигурно и Наска ще дойде след работа...
- Аааа, и гости си покани?!
Мълча. Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пиша и пуша последната цигара. Май ще се наложи да стана...
После, нек‘ви ми обясняват що е то „джендър“...
© Елена Даскалова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Старая се да развеселявам народа!
Благодаря! -
Хахаха, страхотна както винаги! Много, много яко! За мен си е направо празник като публикуваш, Ели!
-
-
Много ме развесели. А пък заключението е... един път !
-
А, много свежо! Това ме разби: "Сипвам си бирка, цъкам на компа, доволна. Пуша.". Много готин текст! Усмивки
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много ми стана интересно кой е Спиро?
Напиши /когато ти остане време от... бирка, цъкане, цигарка/ моля те, нещо и за него.