Докато приготвяше масата за вечеря, по новините отново тръгна репортаж за нестихващия протест на няколко хиляди, така и не се разбра, колко точно, недоволни – и тук не се разбра, от какво, хора. Тъкмо да смени канала и нещо странно прикова погледа ѝ. Някакви млади, усмихнати деца, на има–няма двайсетина години, тръгнаха смело към протестиращите, минаха пред полицаите и вдигнаха някакви подноси на ръце. Започнаха да жестикулират и обясняват. Заслуша се в репортажа. Очевидно управниците най-сетне бяха взели мерки за нестихващото недоволство. Те разбирали, нареждаше говорителят, колко е трудна ситуацията в страната и ето открили правилното решение. Спасително въже! За всеки един от неясното множество било подготвено въже, с което да привържат изнурени снаги и да позволят да ги изтеглят нагоре. Нямало да има санкции, все пак това е демокрация. Младите усмихнати асистенти прилежно демонстрираха употребата на въжето. Най-сетне, въздъхна тя, тея млади хора ще се приберат и ще се погрижат за домовете си, какво висят по улиците, кога ли нещо се е случвало от висене. Една неканена мисъл плахо направи опит да почука по съзнанието и да попита, а как са изчислили, колко спасителни въжета са нужни, щом така и не се разбра, колко народ се разхожда по никое време по улици и площади, но беше напъдена от здравият разум, че все пак службите са надеждни и ако има недостиг бързо ще организират нещо. Тъкмо и работни места ще се създадат!

На площада хората се бяха умълчали. Един баща, застанал в челните редици, придържеше с ръце крачетата на дъщеря си, докато тя развяваше знаме над главата му.

-          Моля, господине! Слушайте внимателно този път – с усмивка го нахока девойка на не повече от двадесет години, застанала с табла в ръце току пред носа му.

-          Ще демонстрирам пак! Моля всички обърнете внимание, това е за Вашата собствена безопасност! В случай на нужда взимате въжето ето така! С дясната ръка опъвате горната част на дъгата, с лявата държите за възела, така че остатъкът от въжето да пада свободно надолу. Внимателно вдигате ръце над главата, дясната минава назад, лявата опъва отпред и леко нахлузвате примката през главата до врата. После затягате примката и стягате, докато усетите, че дишането Ви се прекъсва. Преди да затегнете, уверете се, че никой около Вас не се нуждае от помощ. Ако човекът до Вас не може да се справи сам, моля, помогнете му! Не забравяйте преди това да сте положили примката около собствения си врат, за да предотвратите инцидент! В паниката нуждаещият се от помощ, може да я повреди и Вие да останете без въже.

Младата жена се усмихна още по-широко, бръкна в чанта до краката си и тикна двоен комплект примки в ръцете на бащата.

-          Ето, господине! За Вас и дъщеря Ви!

Бащата пое комплекта и известно време не знаеше, какво да отговори. Сетне „Шегувате се!” излетя през устните, изритано от стегнатото гърло. Невъзможната усмивка грейна още повече.

В стаята на управника нахлу ярка светлина. Намусен той погледна източника. В желязна хватка двама гардове носеха някаква едра птица с ярко оперение, от което струяха лъчи, заслепяваха го и не можеше да я види съвсем добре. Тръшнаха я на стола пред бюрото му.

-          Така – започна управникът – най-сетне се съгласи да преговаряме!

-          Така ли? – отбеляза птицата и завъртя изцъклено кафяво око към едрата му фигура.

-          Така. Крайно време беше! Редно е да стигнем до споразумение, много трудно се работи така! Нека пак повторя какво ти предлагам! Говоря си, а не чуваш, но ето, че си тук! Предлагам ти увеличение на месечната дажба с една купичка просо и по един червей бонус, в случай, че снесеш яйце или излезеш в пенсия. Така необходимото увеличение, за което всички ти говорят, аз ще ти го дам! Ето! Освен това, веднага щом се научиш да прелиташ от тук до там, ще ти бъде осигурено място за летене, ако не на цял работен ден, то поне на половин, а може и да те пратим да учиш нещо! Ти, като един вечно възраждащ се феникс имаш нужда от постоянство и сигурност! Ето, така аз ти я осигурявам. Разчитай на мен!

-          Много сте любезен! Но ще трябва да Ви кажа „Не, благодаря!”. Аз мога да летя, не просто да прелитам. Не е нужно да ме насочвате към едно или друго място, аз мога да си намеря по-добро и сам. За ученето, оставете на мен да преценя, само ще вметна, че все пак предпочитам да се науча на летене, отколкото на прелитане. За порциите храна, ама моля Ви се! За подаяния ли говорим? За нещо като цирковите номера? Лъвът скача и получава пържола? Не, благодаря! Ако ме оставите да летя, аз мога да се изхраня чудесно и сам, стига да не ми залагате постоянно капани. Мога и на други да помогна, ако трябва, стига да не се прилагат изкуствени пречки. Но все пак бяхте много любезен да ме поканите и да поговорим.

-          Хм! Струва ми се, че не ме разбираш! Безотговорно е да искаш само твоят глас да се чува! Казваш, аз съм свободен дух, изгарям и се възраждам и пак, и пак. А да помислим и за другите, несвободните, та кой ще ги храни тях?

-          Ами като се освободят, ще се справят и сами, сигурен съм!

-          Предлагам ти честен избор – повиши леко тон управникът – или приеми предложението ми, толкова е почтено и благородно, не знам, за какво се дърпаш, или отлитай! Колко полета те чакат! Ако ли не – не ми оставяш избор!

-          Избор за какво?

-          За това! – управникът прекрачи до стола, измъкна дебело въже и го омота около извитата шия на феникса, стегна го, докато топлите кафяви очи се подбелиха – Да те спася насила от собствената глупост! После ще ми благодариш!

Фениксът се наду от възмущение. Подобно отношение не можеше да се впише в необятния му свят. От ноздрите му се закълби дим, продължи да се подува, а въжето се вряза още по-дълбоко в шията. Не след дълго то започна да пуши и с леко пукване се възпламени. Фениксът разтърси пера и невъзмутимо литна през прозореца. Някъде там навън, на препълнен с народ площад, един баща попита вежливо човека до него, дали случайно има огънче, понеже той не пушеше. Случи се млада дама - тя кимна, бръкна в джоба си и сетне му подаде запалка. Бащата се усмихна, пое запалката и вдигна високо въжето в ръка.