Докато приготвяше масата за вечеря, по новините отново тръгна репортаж за нестихващия протест на няколко хиляди, така и не се разбра, колко точно, недоволни – и тук не се разбра, от какво, хора. Тъкмо да смени канала и нещо странно прикова погледа ѝ. Някакви млади, усмихнати деца, на има–няма двайсетина години, тръгнаха смело към протестиращите, минаха пред полицаите и вдигнаха някакви подноси на ръце. Започнаха да жестикулират и обясняват. Заслуша се в репортажа. Очевидно управниците най-сетне бяха взели мерки за нестихващото недоволство. Те разбирали, нареждаше говорителят, колко е трудна ситуацията в страната и ето открили правилното решение. Спасително въже! За всеки един от неясното множество било подготвено въже, с което да привържат изнурени снаги и да позволят да ги изтеглят нагоре. Нямало да има санкции, все пак това е демокрация. Младите усмихнати асистенти прилежно демонстрираха употребата на въжето. Най-сетне, въздъхна тя, тея млади хора ще се приберат и ще се погрижат за д ...