Свободата на Дон Кихот отдавна не беше на върха на копието. Нямаше такова оръжие, а и той не беше вече рицар. Просто времената се промениха и всичко се превърна в една отживелица. Дулсинея пък стана независима – сама бранеше и достойнството си, и живота си от вятърни мелници и вятърничави истории. Вършеше мъжка работа наред с женската, раждаше и гледаше деца, ореше и жънеше нивите, получаваше ордени и медали, чупеше рекорди, правеше открития в науката, летеше в космоса, спортуваше… Не се оплакваше, а геройски стискаше зъби и стъпваше здраво по земята. Така пренебрегна мъжа до себе си и любовта ù към другия пол направо ослепя. Насочи се към своята материална сигурност и се обгради с пари, къщи, коли, скъпи дрехи, обувки, парфюми. И тогава стана страшно – Дон Кихот загуби съвсем свободата и независимостта си. Нямаше работа, джобовете му бяха празни, Санчо го напусна и хвана свой бизнес, а той ровеше в кофите за боклук и отчаян се свиваше в ъгъла на кръчмата, за да изпуши някой фас или га ...