Йехова, прекият наследник на Бог Ра, най-първият и най-великият демиург на всичко живо и мъртво с изключение на Смока Панчо и онова неописуемо и непредотвратимо бедствие Ламята Спаска изкрещя силно разгневен:
-Ти ли, гнусно зелено чудовище, ми изяде ябълката и ухапа змията, която избяга?
Спаска лениво го погледна. Не беше тя от онези същества, дето ще отричат добре свършената работа. А беше и малко суетна, което за 3000-годишен студенокръвен дракон, си бе напълно допустимо. А и онзи идиот - смокът Панчо, какво току-така и показваше ябълката под муцуната, като знаеше, че Спаска не е закусила. Хапна веднъж, услади и се и след това подгони подлата твар да и каже къде са останалите, а това, че последният избяга от градината и се скри някъде, не бе нейна вина - ами, че защо старият глупак, дето твърдеше, че е вездесъщ и всичко знае, не бе сложил ограда като му е толкова ценен; пък и да си го търси сам - да не би Спаска да бе някакво си глупаво ловджийско гонче, а не наследничка на богове и ...