Задрямвам брат... Неочакваната жега ме кара да кисна в това досадно задръстване на Малинов с отворени стъкла. Пуша и блея по мацките. Основно ги намирам по билбордове. Ей, брат, много са им големи очите на тия мацки, да знаеш! И както си блея аз нещо започва интензивно да ми привлича вниманието и чак ме кара да си обърна главата. Светофар, брат. Свети червено. Е тука вече нещо стана. Не вервам да съм станал толкова извратен, че да ме кефи повече светофар от големи очи...

Че какво му е толкова интересно на тоя светофар? Верно, сякаш свети отдавна червено. То бая време мина май. Верно, че и наоколо има музика от клаксони. Ама очите брат... Няма такива очи!

И аз пак се зверя в светофара. Това червено ме привлича. Притегля ме към себе. Опитва се да ме погълне... Изпадам в ужас. Опитвам се да избягам. Ама къде брат? Кола върху кола.

Паля цигара. Успявам. И се успокоявам.

И си викам брат, абе аз съм голяма шматка. Че какво му се шашкам толкова на тоя светофар. Пласмаса, кабели, лампи, стъкла, че кое на това му е страшното? Усмихвам се и смело си изтръсквам цигарата през прозореца. Ама пусто, влиза нейде в полезрението ми този червен светофар и безмилостно проваля всеки мой опит да не му се подчиня.

Впива червеното си око в мозъка ми и започва да го изпива...

И тук брат си викам. Абе чекай малко бе! Ти си светофар. Ей сега ще измъкна бухалката и ще ми станеш на много изкривен светофар. Ей сега те оправих!!!

И докато се мъча да се измъкна от колана, за да изкокна от колата, ме осени една идея брат!

Не е от светофара. От червеното е. Поради някаква причина, червеното ми вика, че е опастност. И аз реагирам като на такава.

Ама защо червеното да е опасно, а пък зеленото да не е? А?

Палим втора цигара и си викам: Айщайн пасти да яде! Тука има нещо. И компютъра започва да цъка...

Червено - опастност, червено - опастност, червено - опастност...

Уф, уморих се...

И се сетих. Всичко се нареди ей така, брат! Щрак!

Сутринта влизам в кенефа на офиса държайки си носа,че ми течеше кръв. Ние имаме хубави бели кенефи. И нали съм много умен, брат, си викам: дай да си издухам носа, нали има вода – ще се измия. Направих го. И стените бяха опръскани с милион мънички ярки кървави петна. Заклан петел щеше да остави по – малко.

Паника, брат... Започнах да дишам. Измих стените. Капейки кръв. Измих. Отново. На кенефа в офиса. Че кога съм мил аз кенеф?Смях! Защо бе брат? Защото бяха с кръв. Червени.

Ей за това нашата глава брат ни вика, че червеното е опасност. Защото ако ти текне кръвчицата си е опасноJ Хубаво е да направиш нещо.

Но не е задължително ако просто светофара е червен.

Усмихнах се брат! Че то било много яко! Ами що зеленото не ми е опасно?

Уморих се брат. Запалих цигара. Хубаво е да ги намаля. Кажи ми само защо на тия по билбордовете са им такива хубави очите...