Задрямвам брат... Неочакваната жега ме кара да кисна в това досадно задръстване на Малинов с отворени стъкла. Пуша и блея по мацките. Основно ги намирам по билбордове. Ей, брат, много са им големи очите на тия мацки, да знаеш! И както си блея аз нещо започва интензивно да ми привлича вниманието и чак ме кара да си обърна главата. Светофар, брат. Свети червено. Е тука вече нещо стана. Не вервам да съм станал толкова извратен, че да ме кефи повече светофар от големи очи...
Че какво му е толкова интересно на тоя светофар? Верно, сякаш свети отдавна червено. То бая време мина май. Верно, че и наоколо има музика от клаксони. Ама очите брат... Няма такива очи!
И аз пак се зверя в светофара. Това червено ме привлича. Притегля ме към себе. Опитва се да ме погълне... Изпадам в ужас. Опитвам се да избягам. Ама къде брат? Кола върху кола.
Паля цигара. Успявам. И се успокоявам.
И си викам брат, абе аз съм голяма шматка. Че какво му се шашкам толкова на тоя светофар. Пласмаса, кабели, лампи, стъкла ...