Има една народна поговорка за кучето дето лае, но не хапе... Това сме ние - лаем, но не хапем. Говорим, мъдруваме, псуваме, заканваме се... и после чинно и съвестно си плащаме сметките, ходим, или не, на избори (но това е без значение - щото каквото и да направим, все сме допринесли за избирането на един от всички нехранимайковци, дето са решили, че властта им е по мярка и им ходи на фасона), гледаме тъпи риалитита, шоута, състезания, и не осъзнаваме как затъпяваме, изпростяваме и се дебилизираме. Защото борбата за хляба (и парното) е така планирана и методично усъвършенствана, че изяжда всичките ни силици, време и ищах... А знаем, че изкуство... изкуство, ама трябва първо да положиш нещо в стомаха, пък после да идеш на опера, нали? Няма там червата ти да припяват на някоя или бездарна, или недостатъчно нахална, за да се уреди примерно в "Ла Скала" оперна певица! Изкуство... изкуство... Ама гладна мечка хоро не играе! Да не бъркаме още в прословутата народопсихология, че кой знае още к ...