Нави ме да отидем да берем къпини. Недостойно е това дело, особено за мъжествен тип като мен, взел силите на цялата нация и ума на жена си, но приех в миг на умопомрачение. Обаче дотолкова ненавиждах решението, уж гласувано с мнозинство и почти доброволно, че вечерта си пийнах повечко – да имам сили за другия ден.
Е, не добих сили. Обратно – едва се влачех, гледах да изглеждам пъргав и общителен и затова приличах на индийски тапир – от онези, които са винаги трезви, но никак не изглеждат така. Гласът ми тътнеше като водопад, бях все жаден, а наоколо: отблъскваща красота и спокойствие до сърцебиене. Слънцето блестеше право в очите ми и бе ужасно свежо и зелено.
Къпини се берат трудно. Клякаш, ставаш, дерат те тръни, има мравки и пеперуди, които те налитат като ненормални. Цялата природа беше враждебна към мен и дори ми се струваше, че обувките ме стягат – все заради природата; тя обича да си прави гаргара с почтените махмурлии.
– Малко начумерен ми изглеждаш – рече приятелят ми, като ша ...