Спомням си времето, когато бях малка и прекарвах ваканциите при баба. Беше декември. Наближаваше Коледа. Снегът нежно бе прегърнал земята и я пазеше от студения вятър, а аз, сгушена до печката в скута на баба, наблюдавах падащите снежинки и слушах нейната приказката...
“ Едно време, преди много, много години в едно далечно царство, в семейството на Йосиф и Мария, се родило приказно момченце. С раждането си то донесло светлина и надежда в техния дом, но всички знаели, че то не е обикновено дете. Щом царят бил предупреден,че в земите му се родил Месия, от страх за властта си, той заповядал на стражите си да избият всички новородени момченца. Това принудило семейството да бяга, да бяга далеч и да съхрани живота на сина си... И успели. Исус растял здрав и красив, умен и благороден. Изцелявал болни, нахранвал гладни и усмирявал бури. Защо вършел тези чудеса? Той изпитвал съжаление за хората, които страдали, и искал да им помогне. Та нали само чрез доброто душите на хората ще открият щастиет ...