ЗА НИЩОТО И НЕЩОТО В НАС
Често ме спохождат Римски Корсаков или Глен Милър, или безименните спиричуъли в зависимост от настроението и най-вече от дълбочината на самотата ми. Благодарение на тях получавам наготово измерението, т.е. обемността и времето на идеите. Изминали са доста години от тяхното преселение в небитието, но музиката им - палитра, ритъм или молитва носи духа на времето си.
Когато общуваме с изкуството, науката или света, ние винаги се съобразяваме с пределите на времето. Това е така, защото сме временно-пространствени проекции на идеята. За нас времето е най-важно и с него измерваме стойностите на съществуването си. Толкова основни понятия губят значението си, ако то отсъствува като развитие! Материя, мисия, цел на живота! И така нататък, и така нататък. Аз смятам, че най-важното е да трупаме опит за Вселенската информационна банка. Важно, но за размерите на понятието време.
Вероятно на тази основа възникват и различията в тълкуването на първородния грях.
За едни хора е ...