7.02.2010 г., 13:23 ч.

За нищото и нещото в нас 

  Проза » Разкази
1432 0 0
2 мин за четене

ЗА НИЩОТО И НЕЩОТО В НАС

 

 

   Често ме спохождат Римски Корсаков или Глен Милър, или безименните спиричуъли в зависимост от настроението и най-вече от дълбочината на самотата ми. Благодарение на тях получавам наготово измерението, т.е. обемността и времето на идеите. Изминали са доста години от тяхното преселение в небитието, но музиката им - палитра, ритъм или молитва носи духа на времето си.

   Когато общуваме с изкуството, науката или света, ние винаги се съобразяваме с пределите на времето. Това е така, защото сме временно-пространствени проекции на идеята. За нас времето е най-важно и с него измерваме стойностите на съществуването си. Толкова основни понятия губят значението си, ако то отсъствува като развитие! Материя, мисия, цел на живота! И така нататък, и така нататък. Аз смятам, че най-важното е да трупаме опит за Вселенската информационна банка. Важно, но за размерите на понятието време.

    Вероятно на тази основа възникват и различията в тълкуването на първородния грях.

    За едни хора е много важен въпросът за статуквото -  социалният статус или геополитическата възможност за техните цели. За други - важен е само възходът. За трети пък е важно единствено оцеляването. Различните групи хора тълкуват различно човешките, земните и вселенските ценности и затова значенията на понятието “нищо” и на понятието “нещо” се запълват от нула до безкрайност.

 

=2=

 

    Лично аз се радвам на залязващото слънце, което все още подсеща тялото ми за своята топлина. Натрапва ми и светлината си, която може би ще забравя за една нощ. Тъкмо ще опозная ритъма.

    Приятелят ми също е развълнуван от директния символ. Споделя ми, че брезичките изглеждат като златни. Прав е, но само за себе си. Защото животът в целия му блясък не може да бъде сравняван със символи, създадени от човека.

    Няма по-голяма грешка според мен от профанизация на голямата идея.

    Днес човечеството се е обърнало с лице към институциите и парите-символи, които то създаде, за да му открехнат по-широко вратата към Слънцето.

 

=3=

 

    Вратата към Слънцето е притеснена от подробностите, създадени, за да я разширят.

    Нужна ни е добродетелност. Мисля, че децата и хората на изкуството са най-близко до непорочното. Дори наивитетите имат стойност, когато са спонтанно искрени.

    Тази книга прави опит да надникне извън понятието време. Едва ли би могла да прекрачи прага му само  чувства, мисли и интуиция.

 

 

Из “За нещото и нищото” 1998 г.

© Радослав Райков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??