Поредният изморителен и дълъг ден в службата... Разправии със служители, разправии с институции и поредните три дози кафе.
Мина и този ден, прибирам се вкъщи с нагласата да се хващам за препаратите и парцалите и да започвам да чистя, пералнята прелива от дрехи за пране, за които не ми е останало време през седмицата.
Влизам, вмъквам се набързо в „домашните” дрехи и се запътвам към пералнята, дрехите, прах за пране, омекотител, копчето “ON” и пералнята тръгва, но.... вода няма... Прането върти на празни обороти.
„Е, браво! - казвам си - За n-ти пореден път спират водата в най- неподходящия момент”. Изключвам пералнята, стоя пред нея, гледам я и се чудя как, по дяволите, да изпера, да измия пода и да изчистя кухненския плот без вода... и започва едно лудо мъкнене на десетлитрови туби, едно разливане по легени, а бе, мъка голяма.
Минавайки теракота с мопа, за пореден път проклинам служителите на ВиК - Варна за не знам кое по ред спиране на така необходимата течност в най- неподходящото време. Уви, никой не се съобразява, че хората имат малки деца, че евентуално биха искали да си вземат душ след тежък работен ден, или прозаичното – да си изчистят апартамента...
Търкам теракота и си мисля защо именно тази събота трябваше да ми идват гости... или, може би, защо и днес (както и много други дни през лятото) веикарите ни налагат принудителен режим на водата. Ок, аварии - аварии, ама пуснете водата на хората вечер, като се прибират от работа.
Както и да е, с голям зор и мъкнене на десетлитровите туби (добре поне, че има минерална вода от къде да си налееш) пеша до петия етаж някак си се справих с чистенето, следваше по-трудната задача... как да изпера. Отказах се... цяла вечер през десет минути проверявах дали господата от ВиК са се смилили над живущите в не малкия ни квартал и са пуснали водата. Е, да, ама не... След дълго стоене пред печката и преваряване на минерална вода някак си успях и да се поизмия... Легнах си с малката надежда, че ще успея на сутринта да си взема душ като хората... Да де, ама на вратата на ада пишело „Надежда всяка тука оставете”. На сутринта ни вест, ни капка от ценната вода... измивам набързо лице и пъхам четката и пастата за зъби в дамската чанта, за да се изчеткам в офиса... да не говорим какъв срам брах пред колегите, но това не е болка за умиране. И прибирам се отново след работа, продавачката в кварталния магазин ме уведомява, че днес няма и още два дни няма да има вода... еми - успех...
Отново проверка на чешмата през десет минути... в заветния час 23:36 установихме връзка с H2O-то и се започна едно лудо пране по нощите, миене на чиниите от вечерята и скорострелно почистване на кухненския плот. Добре, че комшиите отдолу с бебетата близнаци не се оплакаха от многото шум... но сигурно и те са били заети със същото, с което и аз. В 01:30, след най-скоростния душ, който помня да съм си взимала през целия ми живот, успях да си легна и някак си да стана в 7:00 за работа... Водата отново е кът и, отново с четката и пастата в чантата, се запътвам към работа... Ако можеха сега да ме чуят майките на всички служители от вода и канал... щяха да се засрамят от това, което щяха да чуят...
Извод: ВиК - Варна SUCKS AS HELL*!!!
*за тези, които не знаят английски, моля да си намерят кой да им го преведе, не искам да ме баннат за нецензурни изрази :)
© Erato Eratova Todos los derechos reservados
И с кеф бих те подкрепила, още повече, щом иде реч за Варна!
Поздравчета!