Поредният изморителен и дълъг ден в службата... Разправии със служители, разправии с институции и поредните три дози кафе.
Мина и този ден, прибирам се вкъщи с нагласата да се хващам за препаратите и парцалите и да започвам да чистя, пералнята прелива от дрехи за пране, за които не ми е останало време през седмицата.
Влизам, вмъквам се набързо в „домашните” дрехи и се запътвам към пералнята, дрехите, прах за пране, омекотител, копчето “ON” и пералнята тръгва, но.... вода няма... Прането върти на празни обороти.
„Е, браво! - казвам си - За n-ти пореден път спират водата в най- неподходящия момент”. Изключвам пералнята, стоя пред нея, гледам я и се чудя как, по дяволите, да изпера, да измия пода и да изчистя кухненския плот без вода... и започва едно лудо мъкнене на десетлитрови туби, едно разливане по легени, а бе, мъка голяма.
Минавайки теракота с мопа, за пореден път проклинам служителите на ВиК - Варна за не знам кое по ред спиране на така необходимата течност в най- неподходящото вр ...