Името ми е Ханна и това е моята история. Аз съм на девет години и с брат ми обичаме да играем на разследване на престъпления. Името на моят близнак е Джордж. Кръстиха ни така защото мама е американка и татко искаше да не сме с български имена. Да си призная , аз се радвам че не съм с българско име. Моето си ми харесва. 

     И така … Един ден с братчето ми си играем на престъпления и е време да си лягаме. Но какво да видя моята играчка Слончо я няма. Веднага ставам и говоря на брат си : 

— Господин комисар имаме местопрестъпление. 

— За какво говорите капитане ? 

— Няма я моята играчка Слончо. 

— Ужас. 

— Да не изпадаме в паника. Трябва да решим местопрестъплението колкото се може по-бързо. 

Първо : да намерим улики. 

— Съгласен съм с вас капитане. 

— Ами да се захващаме за работа. 

Така двама полицаи се заемат със случая. След пет минути оглед Джордж ми казва : 

— Имам улика. Дъвка - динен вкус , сдъвкана , първа от опаковката. 

— Хм. Тази улика ни води към всекидневната. 

Тъй като живеем в апартамент хола, кухнята и трапезарията са в една стая. Отидохме към всекидневната. 

— Комисаре, вижте имаме още една улика. Ето го пакета с дъвки. Това ни отвежда право с стая на нашите. 

— Възможно ли е те да са ти взели слона ? 

— Всичко е възможно в този живот, комисаре. 

Отидохме в спалнята. Родителите ни бяха излезли купон и останахме сами с близнака. Бе супер. В спалнята нямаше никакви улики. 

— Нещо не връзва капитане. Не е толкова просто. 

— А аз се сещам къде ми е слона. Ти крадец такъв. Как можа ? След всички тези години съвместна работа. Не мога да повярвам на очите си. 

— Ама ти сериозно ли ? 

Аз изкарах от бластерите и започнах да стрелям по Джордж. За жалост той имаше щит под ръка и се защити. Точно като той реши да отвърне на удара нашите се прибраха. Мама попита : 

— Какво става тук, за бога? Каква е тази бъркотия? Тези бластири, тази кочина? Имате ли обяснение? 

— Мамо слона ми го няма. Аз започнах да го търся като в местопрестъпление. И сега мисля че Джордж ми го е взел. 

— Ама за какво говориш мило мое - попита татко - майка ти го сложи за пране , че трябваше да се изпере. 

— Ай - казахме близнаците в един глас. 

— Хайде , вече е време да си лягате. Много е късно. 

Леко нощ съкровища мои 

— Лека нощ мамо - рекохме аз и брат ми. 

     И така аз се научих че винаги може да се намери нещо само че трябва разбира се да мислиш. И ако не си намирате някоя дреха или играчка първо проверете в коша за пране.