Името ми е Ханна и това е моята история. Аз съм на девет години и с брат ми обичаме да играем на разследване на престъпления. Името на моят близнак е Джордж. Кръстиха ни така защото мама е американка и татко искаше да не сме с български имена. Да си призная , аз се радвам че не съм с българско име. Моето си ми харесва.
И така … Един ден с братчето ми си играем на престъпления и е време да си лягаме. Но какво да видя моята играчка Слончо я няма. Веднага ставам и говоря на брат си :
— Господин комисар имаме местопрестъпление.
— За какво говорите капитане ?
— Няма я моята играчка Слончо.
— Ужас.
— Да не изпадаме в паника. Трябва да решим местопрестъплението колкото се може по-бързо.
Първо : да намерим улики.
— Съгласен съм с вас капитане.
— Ами да се захващаме за работа.
Така двама полицаи се заемат със случая. След пет минути оглед Джордж ми казва :
— Имам улика. Дъвка - динен вкус , сдъвкана , първа от опаковката. ...