Топъл мед, чаша изстинало мляко, сгризана бисквита. От масата ме "гледат". "Навяват" спомен, че някога бе тук една любов. Не я раздигам, там стоят си, така както на тръгване ми ги остави. Болката още ме топли, като меда. "Душата ми изстина'' вече, като млякото, а сърцето ми е "сгризано", като бисквитата. Натрошено, разляно и студено е около мен. Хаос! Пчелен восък е облепил тази бъркотия. Той от мен си отиде. "Ужили ме", като пчела, и само следа след себе си остави, в една облепена бъркотия от последната закуска с любовта.