dust-in-the-win (Пламена Христова)
65 53
18.12.2013 г., 21:27 ч.

Закуска с любовта 

  Проза
617 0 2
Топъл мед, чаша изстинало мляко, сгризана бисквита. От масата ме "гледат". "Навяват" спомен, че някога бе тук една любов. Не я раздигам, там стоят си, така както на тръгване ми ги остави. Болката още ме топли, като меда. "Душата ми изстина'' вече, като млякото, а сърцето ми е "сгризано", като бисквитата. Натрошено, разляно и студено е около мен. Хаос! Пчелен восък е облепил тази бъркотия. Той от мен си отиде. "Ужили ме", като пчела, и само следа след себе си остави, в една облепена бъркотия от последната закуска с любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Христова Всички права запазени

Предложения
  • KrischoKrischo.1 (Krischo) Черна сянка
    Черна сянка
  • batchvarov (Дон Бъч-Странски) Раздяла
    (опит за къс разказ с трима участника и много суха статистика) Понякога се питам доколко сам се осак...
  • batchvarov (Дон Бъч-Странски) Съчки за клада - 1
    А - Ако цял живот не си разсмял нито една жена, значи никога не си живял. Б - Болката е въображение,...
  • vega666 (Младен Мисана) Раздялата
    Всеки, който е преживявал раздяла знае добре, че това е съкрушителен удар, който получава сякаш от н...

Още произведения »