19 nov 2012, 21:40

Закъсняла равносметка 

  Prosa » Relatos
1130 0 5
9 мин за четене
Лъчо рееше празния си поглед през прозореца на автобуса, който всяка вечер го отвеждаше у дома. У дома?! Кой дом? Оня, който беше приютил толкова надежди за пълноценен и щастлив живот, а сега тънеше в глухо мълчание, като грохнал старец, завинаги забравен от роднини и познати. От Бога. Кротко притихналата в Лъчовия скут изкуствена ръка винаги щеше да му напомня за това, което бе имал в живота си и онова, което безвъзвратно беше изгубил...
Бай Дамян беше пестелив и услужлив човек. Искаше да постигне неща, които никой в неговия многочислен род не беше постигал. Искаше да изучи синовете си и да им осигури добър живот, подреден, както сам той си го разбираше. Ставаше рано сутрин и си лягаше късно през нощта. Къташе всяка стотинка и не се оплакваше от многото работа. Мълчеше си и все пресмяташе нещо наум, кроеше. Сметки без кръчмаря. Сам той, отгледан при строги и мизерни условия, сега позволяваше всичко на синовете си: къде от незнание как да постъпи, къде от нежелание да се намесва, къде ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??