Записки от Синята луна
Синята луна е едно от тези неща-планета,спътник, звезда, комета, астероид или нещо друго. Тя е паралелна на Земята, но и идва от самото и ядро. На Синята луна животът не е естествен, а свръхестествен,физиката е метафизика, а химията-алхимия. На Синята луна живее Великият дух. При него се стига само с помощта на свещен човек и само по времето на втората луна в месеца или тринайстото пълнолуние.Любопитна съм и тръгвам на път.
Скитайки се, най-накрая намирам точния човек-Търсещия видения-шаман от племето лакота. Приближавам се в опит да подхвана разговор, но той ме изпреварва:
- Имаш ли име?
-Да, казвам-Марта.
-Не, за истинско име питам.
-Амии...не знам.- Откровена съм аз.
-Дойде при мен, за да те заведа на Синята луна при Великия дух, нали?- Поглежда ме Търсещият
-Да, така мисля-и започвам да се поизпотявам от притеснение.
-Пред Великия дух не можеш да застанеш безименна. Ти си уашичу-бяла жена. Трябва да помоля духовете да ми дадат име за теб.
Казвайки това, Търсещият видения подхвана свещена песен и я заповтаря отново и отново. Знаех, че сега е моментът в който преминава от свят в свят. По едно време притихна и усетих, че духовете са се отзовали.
-При мен е Духът на орела и има да ти каже нещо.- Съобщи ми Търсещият- На върха на планината е закачен облак, а на него е закачено сърцето ти. Оставяй се да ти бъде леко.
-Да,-сбърчвам вежди - а нали дойде да ми дадеш име.
- Дойдох, -казва Духът на орела -нося го на крилете си от самото ти раждане. Ето, давам ти го- ти си Родената от орехова черупка.
- Хм... Родената от орехова черупка.. Ще трябва да свикна ... Искам да те питам още едно последно нещо. Как ще стигна при Великия дух на Синята луна,?
- Ти вече си стигнала. Не хората живеят на Синята луна, а тя живее в тях