- Мисля, че това ще Ви трябва! - той го подаде на Мич. Запалиха и факлите по стената. Не бе голяма зала, но точно по средата ù имаше две огромни фигури на красив мъж и жена, а под тях имаше саркофази със знака на слънцето. Отгоре върху капака им имаше издълбан знака на слънцето и две имена - ПРОЛОТ ВЕЛИКИ и МЕНОН ВЕЛИКА! Под името на царя имаше надпис - края на легендата:
„ОТКРИ МЕ ТИ, СПАСИТЕЛЮ ВЕРНИ... БЛАГОДАРЯ! НО ПАДАМ НА КОЛЕНЕ ПРЕД ТЕБ... МОЛБАТА СВОЯ ДА ПОВТОРЯ... МОЛЯ ТЕ, ВЗЕМИ ТОЗ ГОЛЯМ ТОПАЗ... И ПОСТАВИ ГО ... В МОИТЕ НОЗЕ.... ЗА ДА ВИДИ МОЯТА ДУША ПЪТЯ КЪМ ПОКОЯ!... БЛАГОДАРЯ ТИ АЗ!... ПАЗИ НИМФАТА ... ТВОЯ ОТ ЧОВЕКА, КОЙТО ДО ТЕБ СТОИ! - Мич се обърна и видя принца да стои до него. - А НЕВЕРНИКА... ПРЕДАТЕЛЯ... НЕКА ТОЗИ ЧАС ДА ИЗГОРИ!... ВЗЕМИ ТОВА, КОЕТО... СЪМ ПОСТАВИЛ В НОЗЕТЕ СВОИ И ЩАСТЛИВ БЪДИ!... И НЯКОЙ ДЕН В ПОКОЯ ЩЕ СЕ... СРЕЩНЕМ АЗ И ТИ!... ДАЛЕЧ Е ОЩЕ МИГЪТ, ТОЯ... ЗАТОВА ПАЗИ СЕ... И ЧОВЕК СИ... ОСТАНИ! ПОКЛОН И БЛАГОДАРЯ!”
Мич повъртя камъка в ръце и започн ...