За първи път я сънува, когато беше на петнадесет - красива, усмихната изправена гордо на една скала край брега на морето. Вятърът развяваше косите и, а тя разперила ръце като птица в полет, да рецитира с патос:
,, Да литна аз понесена в простора,
понесена от любовта на ветровете
и разширила без предели кръгозора,
да спусна после тихичко крилете..."
Толкова реален беше този сън, че започна да търси нейните черти във всяка, с която се запознава. Годините се изнизваха като зърната на кехлибарена броеница, а така и не я откри. Накрая се отказа с мисълта, че това е била някаква негова фантазия. Ожени се и заживя като деветдесет и девет процента от всички семейни - ден за ден.
Втората им задочна среща се оказа в един сайт за поезия. Обичаше да се рови и да търси ценни творби, които копираше и четеше щом изпадне в меланхолия. Един ден при поредната си литературна експедиция съзря нейния стих - витален, бляскав и нежен. Прочете го толкова пъти, че го научи наизуст. Беше абсолютно сигурен, че е ...