Шумът, който вдигаха фучащите по магистралата автомобили, бе оглушителен. Усещаха се пикове и спадове, разбира се, като причината за това бе в неравномерния трафик. Но движението като цяло бе натоварено и средната дистанция между превозните средства като че ли бе около петдесет метра.
Ерика Фостър стоеше зад мантинелата и гледаше с нарастващ ужас преминаващите автомобили. Вече не бе толкова уверена, както преди, дори започваше да се съмнява, че ще се справи със задачата. Хороскопът й за деня бе добър, но този факт бе престанал да вдъхва спокойствие в душата й. Сега нещата изглеждаха много страшни, направо чудовищни. Но това не можеше да я разубеди, защото тя бе твърдо решена да се пребори с мъчителния копнеж, раздиращ цялото й тяло – трябваше да си вземе дозата, иначе… Иначе я чакаха жестоки страдания. Знаеше какво ще стане, ако не забоде иглата във вената си и не натисне буталцето, беше го изпитвала неведнъж или дваж. Беше готова на всичко, беше готова да рискува живота си.
Сложи маск ...