"Родена съм сред пурпурните водопади.
Бях слаба, неблагословена още.
Мъртва за света. Жива за пътуването.
Една нощ сънувах повяхваща бяла роза.
Давещо се новородено, доживотна самота.
Сънувах цялото си бъдеще.
Преживях отново миналото си.
И станах свидетел на красотата на звяра.”
Къде изчезнаха всички чувства?
Защо замлъкна всеки смях?
Защо съм обичана само, когато съм си отишла?
Изчезнала отново във времето за благославянето на детето. ...