"Родена съм сред пурпурните водопади.
Бях слаба, неблагословена още.
Мъртва за света. Жива за пътуването.
Една нощ сънувах повяхваща бяла роза.
Давещо се новородено, доживотна самота.
Сънувах цялото си бъдеще.
Преживях отново миналото си.
И станах свидетел на красотата на звяра.”

Къде изчезнаха всички чувства?
Защо замлъкна всеки смях?

Защо съм обичана само, когато съм си отишла?
Изчезнала отново във времето за благославянето на детето.
Мисли за мен достатъчно дълго, за да остане спомен.
Ела и благослови детето още веднъж.

Как бих могла да чувствам отново?
Ще ми бъде ли даден шанс да се завърна?

Никога в живота си не съм се чувствала толкова сама,
както когато пих от чашата, отброяваща времето ми.
Има капка отрова в тази чаша на Човек.
Отпиването от нея означава да последваш лявата пътека.

Защо съм обичана само, когато съм си отишла?
Изчезнала отново във времето за благославянето на детето.
Мисли за мен достатъчно дълго, за да остане спомен.
Ела и благослови детето още веднъж!

Мисли за мен достатъчно дълго, за да остане спомен.
Ела и благослови детето още веднъж!

Къде изчезнаха всички чувства?
Защо най-смъртоносният грях е да обичаш, както обичах теб?
Сега съм неблагословена, търсеща дом във времето.
Скоро ще бъда освободена от грижата, от човешката болка.
Моят разказ е най-горчивата истина.
Времето ни възнаграждава с пръст и прах.
И с тъмен, тих гроб.

Запомни, дете мое: "Без невинност кръстът е само желязо,
надеждата е само илюзия и душата на океaна е просто име...”.

Дете, бъди благословено сега и завинаги!

Original text:

Bless The Child

"I was born amidst the purple waterfalls.
I was weak, yet not unblessed.
Dead to the world. Alive for the journey.
One night I dreamt a white rose withering,
a newborn drowning a lifetime loneliness.
I dreamt all my future. Relived my past.
A witnessed the beauty of the beast"

Where have all the feelings gone?
Why has all the laughter ceased?

Why am I loved only when I'm gone?
Gone back in time to bless the child
Think of me long enough to make a memory
Come bless the child one more time

How can I ever feel again?
Given the chance would I return?

I've never felt so alone in my life
As I drank from a cup which was counting my time
There's a poison drop in this cup of Man
To drink it is to follow the left hand path

"Where have all the feelings gone?
Why is the deadliest sin - to love as I loved you?
Now unblessed, homesick in time,
soon to be freed from care, from human pain.
My tale is the most bitter truth:
Time pays us but with earth & dust, and a dark, silent grave.
Remember, my child: Without innocence the cross is only iron,
hope is only an illusion & Ocean Soul's nothing but a name...

The Child bless thee & keep thee forever"