L’ÉTRANGER
— Qui aimes-tu le mieux, homme énigmatique, dis ? ton père, ta mère, ta sœur ou ton frère ?
— Je n’ai ni père, ni mère, ni sœur, ni frère.
— Tes amis ?
— Vous vous servez là d’une parole dont le sens m’est resté jusqu’à ce jour inconnu.
— Ta patrie ?
— J’ignore sous quelle latitude elle est située.
— La beauté ?
— Je l’aimerais volontiers, déesse et immortelle.
— L’or ?
— Je le hais comme vous haïssez Dieu.
— Eh ! qu’aimes-tu donc, extraordinaire étranger ?
— J’aime les nuages… les nuages qui passent… là-bas… les merveilleux nuages !
Чужденецът
— Кажи ми, енигматични човеко, кого обичаш най-много? Баща си, майка си, сестра си или брат си?
— Аз нямам баща, майка, сестра или брат.
— Приятелите ти?
— Използвате дума, чието значение все още ми е непонятно до ден днешен.
— Родината ти?
— Не зная ширините, по които се простира.
— Ами Красотата?
— Бих я обичал с удоволствие, божествена и безсмъртна.
— А златото?
— Мразя го колкото вие мразите Бог.
— Е, какво обичаш тогава, необичаен чужденецо?
— Обичам облаците… преминаващите облаци… ето там… и ето там… възхитителните облаци!
© Денис Метев Todos los derechos reservados