Ема Мароне - Задържам си дъха

--------------------------------------------------------------

Autori: Daniele Magro

-------------------------------------------------------------------

Автори: Даниеле Магро

------------------------------------------------------------------------

Trattengo il fiato
in questo mare di parole,
quanto basta
per non pensare…
Non sei invitato
a questo prossimo mio errore,
quanto costa
ricominciare…
Ma mi sento già in un’altra vita,
so bene cosa intendi,
la differenza è netta
tra il tuo vivere e i miei sensi,
il tuo vivere e i miei sensi.
In mezzo a quelle cose che ogni giorno
nella vita mi deludono,
c’è spazio sufficiente anche per quelle

che sapevi dare tu.
Per fare tanto grande la tua strada,
mi son fatta il cuore piccolo...

ma persino il tuo sorriso, la sua scia…
rifammelo e vai via...

Trattengo il fiato,
apposta per non far rumore,
quanto basta
per fare male…
E mi concedo
a un altro rischio da affrontare,
perché a volte una porta
può sembrarti una svolta,
ma l’hai chiusa ogni volta.
Sfidando tutti i preconcetti,
ho avuto i miei consensi,
ma sono ormai troppo distanti
il tuo vivere e i miei sensi,
il tuo vivere e i miei sensi.
In mezzo a quelle cose che ogni giorno
nella vita mi deludono,
c’è spazio sufficiente anche per quelle

che sapevi dare tu.
Per fare tanto grande la tua strada,
mi son fatta il cuore piccolo...

ma persino il tuo sorriso, la sua scia…

rifammelo e vai via...

E avrò perso pure l’occasione di vivere ogni giorno

insieme.
Ma dietro tanta indifferenza
entra luce in questa stanza
e so che mi vuoi bene.
In mezzo a quelle cose che ogni giorno
nella vita mi deludono,
c’è spazio sufficiente anche per quelle

che sapevi dare tu.
Per fare tanto grande la tua strada,
mi son fatta il cuore piccolo...

ma persino il tuo sorriso, la sua scia…
rifammelo e vai via.
... persino il tuo sorriso, la sua scia…
rifammelo e vai via...

-----------------------------------------------------------------------------------

Задържам си дъха

в това море от думи,

да спра да мисля –

колко струва...

На тази, следващата моя грешка –

не си поканен,

колко струва

да започна отначало...

Вече в друг живот се чувствам,

добре зная какво имаш предвид,

голяма е разликата

между твоя живот и моите чувства,

твоя живот и моите чувства.

Сред нещата, които в живота,

всеки ден ме разочароват,

има достатъчно място и за тези,

които умееше да даваш ти.

За да направя пътя ти така просторен,

сърцето си свих...

но дори твоята усмивка, нейните следи...

поправѝ сърцето ми и си върви...

Задържам си дъха,

нарочно, за да не шумя,

колко стига,

за да раниш...

Отдавам се

на друг риск, който да поема,

защото понякога врата

може да ти прилича на завой,

но всеки път я затваряше.

Докато извиквах предубежденията си,

получавах одобренията си,

но вече са си много далечни

твоят живот и моите чувства,

твоят живот и моите чувства.

Сред нещата, които в живота,

всеки ден ме разочароват,

има достатъчно място и за тези,

които умееше да даваш ти.

За да направя пътя ти така просторен,

сърцето си свих...

но дори твоята усмивка, нейните следи...

поправѝ сърцето ми и си върви...

Сигурно съм загубила възможността да живея всеки ден

с теб.

Но въпреки просторното ти безразличие

светлина влиза в стаята ми

и знам, че ме обичаш.

Сред нещата, които в живота,

всеки ден ме разочароват,

има достатъчно място и за тези,

които умееше да даваш ти.

За да направя пътя ти така просторен,

сърцето си свих...

но дори твоята усмивка, нейните следи...

поправѝ сърцето ми и си върви.

... дори твоята усмивка, нейните следи...

поправѝ сърцето ми и си върви...

-----------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=B0_xYJGpMFM