Стихотворенията на Х. Хайне (1797-1856) от "Buch der Lieder" (Книга на песните, 1827) са изключително ясни и красиви в краткостта си. Вярно е, че сезонът на липите вече премина, но се надявам все пак да зарадвам някого с този превод. Благодаря за помощта на когото трябва, той/тя си знае ;)
Heinrich Heine Die Linde blühte... | Превод |
---|---|
Die Linde blühte, die Nachtigall sang, Die Sonne lachte mit freundlicher Lust; Da küßtest du mich, und dein Arm mich umschlang, Da preßtest du mich an die schwellende Brust. Die Blätter fielen, der Rabe schrie hohl, Die Sonne grüßte verdrießlichen Blicks; Da sagten wir frostig einander: „Lebwohl!“ Da knixtest du höflichst den höflichsten Knix. |
Липата цъфтеше и славей цвъртеше усмихнато слънце красеше светът, когато целуван, в прегръдки държеше ти мене притиснат до твоята гръд. А падаха листи и гарван зъл строго, под слънце сърдито заграчи на клон, когато студено си казахме "Сбогом" и ти ме изпрати с любезен поклон. |
Оригиналното стихотворение не е в амфибрахий, т.е. преводът не дава представа за сложната форма на оригинала. Особеното е, че всеки стих е разделен на две полустишия, като най-често първото е в ямб, а второто -- в амфибрахий. Само при последните два стиха и двете полустишия са в амфибрахий. При третия стих от първа строфа пък и двете полустишия са в ямб.
Променил съм и дължината на римните окончания: в оригинала всички рими са мъжки, в превода се редуват женски и мъжки.
Благодаря на nellnokia (Нели Господинова), за помощта в отстраняването на една неточност.
© Тошко Todos los derechos reservados