2 мин за четене
Напразни надежди
Отвъд хоризонта на нашата младост,
в свят от магнити и безброй чудеса,
нашите мисли отлитат неизменно и без спир.
Поемаме пътя на войната.
Наред с дългия път криволичи блатиста пътека встрани,
дали отново ще се срещне разума със нашите души?
Наред с раздърпания военен съпровод,
бягаме от времето, дето краде нашите мечти.
По пътя безмилостно погребваме живота чужд,
за де не гние нашият в земята.
Тревата беше по-зелена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse