LeChevalier (Тошко)
184 1919
16 may 2011, 7:42

Жан дьо Лафонтен -- Животните, болни от чума 

  Тraducciones » Poesía, De frances
3122 0 14
8 мин за четене

Една басня от Лафонтен. Вярно, че преводът е доста свободен, ама нали поуката е най-важна.

 

Jean de La Fontaine
Les animaux malades de la peste
Животните, болни от чума
превод

        Un mal qui répand la terreur,
        Mal que le Ciel en sa fureur
Inventa pour punir les crimes de la terre,
La Peste (puisqu'il faut l'appeler par son nom)
Capable d'enrichir en un jour l'Achéron,
        Faisait aux animaux la guerre.
Ils ne mouraient pas tous, mais tous étaient frappés :
        On n'en voyait point d'occupés
A chercher le soutien d'une mourante vie ;
        Nul mets n'excitait leur envie ;
        Ni Loups ni Renards n'épiaient
        La douce et l'innocente proie.
        Les Tourterelles se fuyaient :
        Plus d'amour, partant plus de joie.
Le Lion tint conseil, et dit : -- Mes chers amis,
        Je crois que le Ciel a permis
        Pour nos péchés cette infortune ;
        Que le plus coupable de nous
Se sacrifie aux traits du céleste courroux,
Peut-être il obtiendra la guérison commune.
L'histoire nous apprend qu'en de tels accidents
        On fait de pareils dévouements :
Ne nous flattons donc point ; voyons sans indulgence
        L'état de notre conscience.
Pour moi, satisfaisant mes appétits gloutons
        J'ai dévoré force moutons.
        Que m'avaient-ils fait ? Nulle offense :
Même il m'est arrivé quelquefois de manger
                  Le Berger.
Je me dévouerai donc, s'il le faut ; mais je pense
Qu'il est bon que chacun s'accuse ainsi que moi :
Car on doit souhaiter selon toute justice
        Que le plus coupable périsse.
-- Sire, -- dit le Renard, -- vous êtes trop bon Roi ;
Vos scrupules font voir trop de délicatesse ;
Et bien, manger moutons, canaille, sotte espèce,
Est-ce un péché ? Non, non. Vous leur fîtes Seigneur
        En les croquant beaucoup d'honneur.
        Et quant au Berger l'on peut dire
        Qu'il était digne de tous maux,
Etant de ces gens-là qui sur les animaux
        Se font un chimérique empire.
Ainsi dit le Renard, et flatteurs d'applaudir.
        On n'osa trop approfondir
Du Tigre, ni de l'Ours, ni des autres puissances,
        Les moins pardonnables offenses.
Tous les gens querelleurs, jusqu'aux simples mâtins,
Au dire de chacun, étaient de petits saints.
L'Ane vint à son tour et dit : J'ai souvenance
        Qu'en un pré de Moines passant,
La faim, l'occasion, l'herbe tendre, et je pense
        Quelque diable aussi me poussant,
Je tondis de ce pré la largeur de ma langue.
Je n'en avais nul droit, puisqu'il faut parler net.
A ces mots on cria haro sur le baudet.
Un Loup quelque peu clerc prouva par sa harangue
Qu'il fallait dévouer ce maudit animal,
Ce pelé, ce galeux, d'où venait tout leur mal.
Sa peccadille fut jugée un cas pendable.
Manger l'herbe d'autrui ! quel crime abominable !
        Rien que la mort n'était capable
D'expier son forfait : on le lui fit bien voir.

Selon que vous serez puissant ou misérable,
Les jugements de cour vous rendront blanc ou noir.



 

        Кръвта смразяващото зло,

        от гневното небе дошло

за наказание на земната поквара,

накратко – Чумата – способна пребогат

да стори за един ден лакомия Ад,

        гнетеше птицата и звяра.

Не всяка твар в леса умираше, ала

    засегна всички тая болест зла.

Да гледат болните не им се никак щеше;

        дори не им се и ядеше:

        Лисан и Вълчо не залягаха

        на плячката си във засада.

        Гугутките се заотбягваха:

        без обич, нямаше наслада.

Пред спешния съвет Лъвът започна реч:

         „Небето ни мори със сеч

        за грехове и зли привички.

        Ако най-грешният сред нас

сега се жертва сам пред страшния му бяс,

навярно би платил за здравето на всички?

Известно е добре, че при такива напасти

        полагат се подобни напъни.

Не му е времето сега за святост мнима:

да видим изсред нас кой чиста съвест има.

Да бъда сит държащ единствено за цел,

например аз, уви, разкъсвал съм овце.

        Виновни ли ми бяха? Никак.

Понякога дори било е да изям

                овчаря сам.

Ще се пожертвам аз, при нужда; но си викам,

че всеки е добре да каже своя грях.

До справедливостта най-близко ми се чини

        най-грешният под нож да мине.”

„Царю,” се чу „та ти си твърде благ монарх!” --

говореше Лисан -- „По мое лично мнение

добрата ти душа ти дава угризения.

Похапвал си овце и разни твари прости,

но мигар туй е грях? Не, не. С изискан жест

когато глозгаш ти невежите им кости

        за тях това е висша чест.

        Относно пък овчаря даже

        спокойно може да се каже,

        че си е търсел сам беля,

бидейки от онез, които грешно считат,

че имат царска власт над всичко, дето скита

        из лесове, че и поля.”

Говори тъй Лисан и ръкопляска всеки.

        За греховете хич нелеки

        на Мечката, а и на Тигъра

животните въпрос от страх дори не вдигнаха.

Насилниците зли, убийци и крадци,

без нито глас „против” излязоха светци.

Магарето поде: „Май виждам в свойта памет

        ливадата на манастир.

Tревата и гладът, но и гласът измамен

        на дявол, обещаващ пир,

ме тласнаха, уви, да хапна два-три стръка,

а този акт си бе лишен от основание.”

„Крадец!” възкликнаха отвред без колебание.

Един по-учен вълк доказа пък без мъка,

че трябва на часа да жертват тая твар,

докарала злина на всеки горски звяр

        със свойто низко престъпление --

похапнал бил си стрък от чуждата трева!

Бе нужно да плати такова провинение

        и то със своята глава.

        Палач бе лесничко намерен,

        а за бесилката -- канап.

 

Взависимост дали си силен или слаб,

ще минеш пред съда за бял или за черен.

© Тошко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами браво ти!
  • Поздравления, Тоше, за стойностния превод. В единството на Форма и съдържание, изящни на места словенсни лупинги, се крие и неподражаемият ти стил. Барона
  • Благодаря за превода на тая басня! Изводът е актуален. Сещам се за някои от един друг голям баснописец, Крылов, в които става дума за подобно правосъдие - Лев на ловле, Волки и овцы, Медведь у пчел.
  • Обичам Гоя.
  • Имаш Го/я.
  • Кой се отклонява из моята френска гора?
  • хубава, актуална басня...
    преводът е уникално красив..
    дано повече да прочетат, Тошко..сърдечен поздрав.
  • Или ще "сънува" кошмари
  • Агнето може да си легне с лъва, но няма да спи много! С поздрави!
  • Благодаря ви, Нели и Одисей! Положението ще да е било като съвременното (ако не и по-зле!) през XVII в., когато Лафонтен е написал тая басня.
  • Харесва ми звученето като рима и ритъм, а още повече - избраната за превода басня!
    Точно и навреме, тъй като езоповският, пардон, лафонтеновският език се оказва единствено възможен навсякъде, където има сляпо "правосъдие"
    Поздравления, Льо Ше!
  • Благодаря, Йори! Специално търсих някоя басня с лесно приложима поука.

    Твой Пух.
  • Браво за превода! Напълнил си думата "свободен" с всички налични смисли, струва ми се
    А поуката е много уместна за създалите се тия дни настроения.
    Надявам се, че в един сайт за свободно и откровено изразяване на мисли и настроения, ще се намерят достатъчно противници на мракобесната практика "да жертваме агнеца", пардон "магарето" щот си няма кучешки зъби.
    Поздрав:
    твой редови тревопасен - Йори
Propuestas
: ??:??