Позволих си да редактирам превода на това стихотворение, направен от Семра Ахмед, чийто автор е Сабахатин Али. Очаквам вашата преценка. Оригиналът е тук:
https://litermedia.com/index.php?ind=reviews&op=entry_view&iden=60
Дълги години са моите дни
от пътя самотен, нелек.
Не ти се сърдя, не мислѝ,
аз просто пак съм луд по теб.
И уж на друга се усмихвам,
и уж от теб съм надалеч.
Уж зная, че не ме обичаш,
но странно – пак съм луд по теб.
Да, покорих скали високи,
останах без приятели, проклет,
но скъпа си ми ти, сестрице,
и всъщност пак съм луд по теб.
Сърцето ми и твоето са сродни
и пулсът ми е твоят неуморно.
В една посока сме, безред,
защото пак съм луд по теб.
Eskisi Gibi
Seneler sürer her günüm,
Yalnız gitmekten yorgunum;
Zannetme sana dargınım,
Ben gene sana vurgunum.
Başkalarına gülsem de,
Senden uzakta kalsam da,
Sevmediğini bilsem de
Ben gene sanavurgunum.
Dağları aşınca başım,
Geri kaldı her yoldaşım,
Gerl sevgilim, gel kardaşım,
Ben gene sana vurgunum.
Gönlüm seninkine yardı,
Aynı şeyleri duyardı;
Ayaklarımız uyardı...
Ben gene sana vurgunum.
Sabahattin Ali
© любимка Todos los derechos reservados