Чия е таз гора, аз мисля, знам.         

Домът му в селото е, но оттам            

не вижда как дивя се тук,                           

на снежната гора - вековен храм.             

А конят  мисли, че напук,                     

сред пустошта, без пристан друг,        

край езерото ледено стоя                            

в най-ледената нощ без звук.                    

Звънчетата на сбруята звънят:               

не си ли в грешка, че сред път            

сме спрели в преспи и тъма?           

Ветрец, снежинки мъхести валят                                          

в гората – тайнствена страна.                     

Но дума дал съм, ще вървя,                                     

че дълъг път е до дома,                          

че дълъг път е до дома.                          

Robert Frost

Stopping by Woods on a Snowy Evening

Whose woods these are I think I know. 
His house is in the village, though;              
He will not see me stopping here                 
To watch his woods fill up with snow.        
My little horse must think it queer              
To stop without a farmhouse near               
Between the woods and frozen lake             
The darkest evening of the year.                   

He gives his harness bells a shake
To ask if there is some mistake.
The only other sound's the sweep
Of easy wind and downy flake.
The woods are lovely, dark and deep,
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep,

And miles to go before I sleep.