1 мин за четене
Чия е таз гора, аз мисля, знам.
Домът му в селото е, но оттам
не вижда как дивя се тук,
на снежната гора - вековен храм.
А конят мисли, че напук,
сред пустошта, без пристан друг,
край езерото ледено стоя
в най-ледената нощ без звук.
Звънчетата на сбруята звънят:
не си ли в грешка, че сред път
сме спрели в преспи и тъма?
Ветрец, снежинки мъхести валят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация