Лусиано Перейра - Спомени за една стара песен
-------------------------------------------------------------
Autores: Horacio Guarany
------------------------------------------------------------------
Автори: Орасио Гуарани
-----------------------------------------------------------------------
Este día sin sol es todo mío.
Golpea mis ventanas tanto frío.
Una vieja canción en mi guitarra.
Una vieja canción no tiene olvido.
Es la misma que un día nos uniera
en las playas lejanas de tu viejo país.
Y el otoño al ver caer sus hojas,
viene hasta mí y me moja con su llovizna gris.
--
¿Por qué no olvido tu canción?
Será porque tanto te amé.
Y aquí
sentado en esta pieza
sobre esta misma mesa
anoche te lloré.
¿Por qué no olvido tu canción?
Si el río va y no vuelve más…
Reloj eterno de las horas.
Y esta canción que llora
sobre mi ventana.
--
No se mueren las penas por morirse.
Jamás muere el amor
por un olvido.
Ni es muerta en mi pieza tu sonrisa.
Fumando en la alta noche,
estás conmigo.
Con la brújula herida navegando
mi velero en el humo
de un cigarro.
Se recuesta en tu puerto de distancia.
Vuelve a levar sus anclas pero no volverás.
--
¿Por qué no olvido tu canción?
Será porque tanto te amé.
Y aquí
sentado en esta pieza
sobre esta misma mesa
anoche te lloré.
¿Por qué no olvido tu canción?
Si el río va y no vuelve más…
Reloj eterno de las horas.
Y esta canción que llora
sobre mi ventana.
--
¿Por qué no olvido tu canción?
Será porque tanto te amé.
Y aquí
sentado en esta pieza
sobre esta misma mesa
anoche te lloré.
¿Por qué no olvido tu canción?
Si el río va y no vuelve más…
Reloj eterno de las horas.
Y esta canción que llora
sobre mi ventana.
-----------------------------------------------------------------------------------
Този ден без слънце е целият мой.
Чука по прозореца ми толкова студ.
Една стара песен с моята китара.
Една стара песен няма забрава.
Същата онази, която един ден ни събра
сред далечните плажове на твоята древна страна.
И есента, като види как падат нейните листа,
ще дойде до мене и ще ме намокри със сивия си ръмеж.
--
Защо не забравям твоята песен?
Навярно защото обичах те толкова много.
И тук,
приседнал в тази стая
върху тази, същата маса,
снощи плаках за тебе.
Защо не забравям твоята песен?
Щом реката тече и не се връща вече...
Часовник вечен.
И тази песен, която плаче
върху прозореца ми.
--
Болките никак не желаят да умрат.
Никога не умира любовта
заради забрава.
Нито пък умира в стаята ми усмивката ти.
Като пушиш късно вечер,
си с мене.
С наранения компас, като направляваш
платноходката ми сред дима
на една пура.
Спира се на твоето далечно пристанище.
Пак вдига котвите си, но да се върнеш няма.
--
Защо не забравям твоята песен?
Щом реката тече и не се връща вече...
Часовник вечен.
И тази песен, която плаче
върху прозореца ми.
--
Защо не забравям твоята песен?
Навярно защото обичах те толкова много.
И тук,
приседнал в тази стая
върху тази, същата маса,
снощи плаках за тебе.
Защо не забравям твоята песен?
Щом реката тече и не се връща вече...
Часовник вечен.
И тази песен, която плаче
върху прозореца ми.
---------------------------------------------------------------------------------------------
1. https://www.youtube.com/watch?v=Kjl7wmvhitw
2. https://www.youtube.com/watch?v=H0b8sw8HMFI (румба съчетания; хореография)
© Любов Todos los derechos reservados