ДЕНЯТ, КОЙТО ТАКА И НЕ ЩЕ НАСТЪПИ
Роден да те притиска отвсякъде,
тъй че да останеш приведен.
Ти се изплъзваш, но той те докопва,
и така се свличаш.
И ето я – уста, изпълнена с лъжи,
те - пробождат доверчивите очи,
за да стоят затворени
и да се молят,
и просто да чакат…
Да чакат едничкото –
а то е денят, който така и не ще настане.
Щото някога, когато се изправиш,
повдигнат от сляпата вяра,
слънцето така и няма да е изгряло,
о, да, слънцето така и няма да е изгряло.
Притискат ме, тъй че да отвърна,
но този път ще остана приведен,
ще се прикрия,
ще пропълзя и не ще издам,
че знам как моето време иде.
И, да, Господи, ще ги принудя да се осъзнаят,
като се въздигна един ден,
надживявайки края му,
посипал неговия гроб с моите цветове.
Любовта, която ми вменяват, е само дума от четири знака,
която така и не е изговаряна,
о, да, любовта, която ми вменяват, е само дума от четири знака,
тук, в тоя подтиснат свят.
Но съвсем скоро моето страдание ще свърши,
защото аз ще го отхвърля,
заклевам се в това,
заклевам се.
И слънцето наистина ще изгрее,
о, да, заклевам се...
© Едуард Кехецикян Todos los derechos reservados