Нищий
У врат обители святой
Стоял просящий подаянья
Бедняк иссохший, чуть живой
От глада, жажды и страданья.
Куска лишь хлеба он просил,
И взор являл живую муку,
И кто-то камень положил
В его протянутую руку.
Так я молил твоей любви
С слезами горькими, с тоскою;
Так чувства лучшие мои
Обмануты навек тобою!
извор:
( http://stihi-rus.ru/1/Lermontov/84.htm )
.....................................................................................................
Пред прага на обителта
за подаяние седеше
бедняк, съсухрен в нищета
и в глад, и в жажда страдащ беше.
И молеше за късче хляб
с очи, от мъка съкрушени,
но някой... камък вместо хап
му хвърли в шепи натъжени.
Тъй за любов те молех аз
с горчиви сълзи - ти скръб вля ми;
най-чисти чувства в мен от раз,
уви, навеки ти измами.
© Стоян Минев Todos los derechos reservados
С благодарност към maistora (Красимир Тенев) за забележките и вижданията.
Пред прага на обителта
за подаяние седеше
бедняк, съсухрен в нищета
и в глад, и в жажда страдащ беше.
И молеше за късче хляб
с очи, от мъка съкрушени,
но някой... камък с хлад на трап
му хвърли в шепи натъжени.
Тъй за любов те молех аз
с горчиви сълзи - ти скръб вля ми;
най-чисти чувства в мен от раз,
уви, навеки ти измами.