May 12, 2015, 7:12 PM  

Просяк, Михаил Юриевич Лермонтов 

  Translations » Poetry, from Russian
1458 1 4
1 мин reading

Нищий

У врат обители святой
Стоял просящий подаянья
Бедняк иссохший, чуть живой
От глада, жажды и страданья.

Куска лишь хлеба он просил,
И взор являл живую муку,
И кто-то камень положил
В его протянутую руку.

Так я молил твоей любви
С слезами горькими, с тоскою;
Так чувства лучшие мои
Обмануты навек тобою!

 

извор:

 

http://stihi-rus.ru/1/Lermontov/84.htm )

 

 

 

.....................................................................................................

 

 

 

 

Пред прага на обителта
за подаяние седеше
бедняк, съсухрен в нищета
и в глад, и в жажда страдащ беше.

 

 

И молеше за късче хляб
с очи, от мъка съкрушени,
но някой... камък вместо хап
му хвърли в шепи натъжени.

 

 

Тъй за любов те молех аз
с горчиви сълзи - ти скръб вля ми; 

най-чисти чувства в мен от раз,
уви, навеки ти измами.

 

 

© Стоян Минев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Окончателен вариант на опита за превод на тази Лермонтова творба.
    С благодарност към maistora (Красимир Тенев) за забележките и вижданията.

    Пред прага на обителта
    за подаяние седеше
    бедняк, съсухрен в нищета
    и в глад, и в жажда страдащ беше.

    И молеше за късче хляб
    с очи, от мъка съкрушени,
    но някой... камък с хлад на трап
    му хвърли в шепи натъжени.

    Тъй за любов те молех аз
    с горчиви сълзи - ти скръб вля ми;
    най-чисти чувства в мен от раз,
    уви, навеки ти измами.
  • Благодаря ти, Красимире - „maistora (Красимир Тенев)“ , че сподели.

    Макар за „хапчета“ да се споменава още от папирусово време,
    вярвам, че в случая смисълът много ясно е даден във
    второто значение на думата на следния линк, където се и доизяснява за какъв именно хап иде реч:

    http://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%85%D0%B0%D0%BF


    Надали днешният читател, имайки предвид първата половина на деветнадесети век, за което време се отнася стихотворението на Лермонтов, би свързал „хап“ с хапче. Къшеят хляб, за който моли страдащият просяк, не е друго освен горчив хап, горчива хапка, горчив залък за пребиваване поне още един ден на „белия свят“, а
    след това - и още един ден, и още един, и още един, и т.н.
    Тъжно и нечовешко, че като просяк и като до беднота и клетничество водещо общество.
    А днес пò ли е различно ?...

    Още веднъж благодаря.
  • Не бива да се вмъкват в преводите думи, словосъчетания или дори цели стихове, както прави Гр. Ленков в превода си на това стихотворение, само за да се напасне някоя рима. Не е беда, ако това внася някое ненужно, непоризтичащо от буквалния превод уточнение, като " чиито двери зид огражда". Да, повечето черкви които съм виждал се намирт в заградени дворове. Но някои нямат огради, например "Александър Невски". Приемам "шепи натъжени" като поетизиране на "протегната ръка" – хубаво, "от раз" е допустимо, но "вместо хап" подменя идеята на автора. Просякът не е болен и не проси лекарства. От съображения за запазване на точния смисъл би било по-добре там римата да е тавтологична. Хляб иска той. Вероятно Лермотнов е познавал библейския текст: "И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?" (Лука 11:11) Същото е и евангелието на Матей (7: 9-10).
  • Отново прекрасен превод!
    поздравления..
Random works
: ??:??