Spieluhr

Ein kleiner Mensch stirbt nur zum Schein
wollte ganz alleine sein
das kleine Herz stand still für Stunden
so hat man es für tot befunden
es wird verscharrt in nassem Sand
mit einer Spieluhr in der Hand

Der erste Schnee das Grab bedeckt
hat ganz sanft das Kind geweckt
in einer kalten Winternacht
ist das kleine Herz erwacht

Als der Frost ins Kind geflogen
hat es die Spieluhr aufgezogen
eine Melodie im Wind
und aus der Erde singt das Kind

Hoppe hoppe Reiter
und kein Engel steigt herab
mein Herz schlägt nicht mehr weiter
nur der Regen weint am Grab
hoppe hoppe Reiter
eine Melodie im Wind
mein Herz schlägt nicht mehr weiter
und aus der Erde singt das Kind

Der kalte Mond in voller Pracht
hört die Schreie in der Nacht
und kein Engel steigt herab
nur der Regen weint am Grab

Zwischen harten Eichendielen
wird es mit der Spieluhr spielen
eine Melodie im Wind
und aus der Erde singt das Kind

Hoppe hoppe Reiter
und kein Engel steigt herab
mein Herz schlägt nicht mehr weiter
nur der Regen weint am Grab
hoppe hoppe Reiter
eine Melodie im Wind
mein Herz schlägt nicht mehr weiter
und aus der Erde singt das Kind

Hoppe hoppe Reiter
mein Herz schlägt nicht mehr weiter

Am Totensonntag hörten sie
aus Gottes Acker diese Melodie
da haben sie es ausgebettet
das kleine Herz im Kind gerettet

Hoppe hoppe Reiter
eine Melodie im Wind
mein Herz schlägt nicht mehr weiter
und auf der Erde singt das Kind
hoppe hoppe Reiter
und kein Engel steigt herab
mein Herz schlägt nicht mehr weiter
nur der Regen weint am Grab

Музикална кутия

Един малък човек умира само привидно
искал да бъде съвсем сам.
Маклото сърце стояло неподвижно с часове.
Така го сметнали за мъртво.
Било заровено в мокър пясък
с една музикална кутия в ръката.

Първият сняг покри гроба
и нежно събуди детето.
През една студена зимна нощ
е събудено малкото сърце.

Когато мразът влетял в детето
то извадило музикалната кутия.
Една мелодия по вятъра
а от земята детето пее.

Дий дий, конче,*
А не слиза ангел от небето
сърцето ми вече не бие.
Само дъждът плаче над гроба.
Дий дий, конче,
Една мелодия по вятъра
сърцето ми вече не бие.
а от земята детето пее.

Студената луна в пълно великолепие
чува вика в нощта
А не слиза ангел от небето
Само дъждът плаче над гроба.

Между здравите дъбови греди
ще си играе с музикалната кутия.
Една мелодия по вятъра
а от земята детето пее.

Дий дий, конче,
А не слиза ангел от небето
сърцето ми вече не бие.
Само дъждът плаче над гроба.
Дий дий, конче,
Една мелодия по вятъра
сърцето ми вече не бие.
а от земята детето пее.

Дий дий, конче,
сърцето ми вече не бие.

В неделята на мъртвите** те чуха
от полята Божии тази мелодия.
Тогава те го измолиха
спасиха малкото сърце в детето.

Дий дий, конче,
Една мелодия по вятъра
сърцето ми вече не бие.
а от земята детето пее.
Дий дий, конче,
А не слиза ангел от небето
сърцето ми вече не бие.
Само дъждът плаче над гроба.

* Това е от една поплярна детска песничка и буквално означава "подскачай, подскачай, ездачо," но това е приблизителният аналог на български
** Протестантски празник