Ein kleiner Mensch stirbt nur zum Schein wollte ganz alleine sein das kleine Herz stand still für Stunden so hat man es für tot befunden es wird verscharrt in nassem Sand mit einer Spieluhr in der Hand
Der erste Schnee das Grab bedeckt hat ganz sanft das Kind geweckt in einer kalten Winternacht ist das kleine Herz erwacht
Als der Frost ins Kind geflogen hat es die Spieluhr aufgezogen eine Melodie im Wind und aus der Erde singt das Kind
Hoppe hoppe Reiter und kein Engel steigt herab mein Herz schlägt nicht mehr weiter nur der Regen weint am Grab hoppe hoppe Reiter eine Melodie im Wind mein Herz schlägt nicht mehr weiter und aus der Erde singt das Kind
Der kalte Mond in voller Pracht hört die Schreie in der Nacht und kein Engel steigt herab nur der Regen weint am Grab
Zwischen harten Eichendielen wird es mit der Spieluhr spielen eine Melodie im Wind und aus der Erde singt das Kind
Hoppe hoppe Reiter und kein Engel steigt herab mein Herz schlägt nicht mehr weiter nur der Regen weint am Grab hoppe hoppe Reiter eine Melodie im Wind mein Herz schlägt nicht mehr weiter und aus der Erde singt das Kind
Hoppe hoppe Reiter mein Herz schlägt nicht mehr weiter
Am Totensonntag hörten sie aus Gottes Acker diese Melodie da haben sie es ausgebettet das kleine Herz im Kind gerettet
Hoppe hoppe Reiter eine Melodie im Wind mein Herz schlägt nicht mehr weiter und auf der Erde singt das Kind hoppe hoppe Reiter und kein Engel steigt herab mein Herz schlägt nicht mehr weiter nur der Regen weint am Grab
Музикална кутия
Един малък човек умира само привидно искал да бъде съвсем сам. Маклото сърце стояло неподвижно с часове. Така го сметнали за мъртво. Било заровено в мокър пясък с една музикална кутия в ръката.
Първият сняг покри гроба и нежно събуди детето. През една студена зимна нощ е събудено малкото сърце.
Когато мразът влетял в детето то извадило музикалната кутия. Една мелодия по вятъра а от земята детето пее.
Дий дий, конче,* А не слиза ангел от небето сърцето ми вече не бие. Само дъждът плаче над гроба. Дий дий, конче, Една мелодия по вятъра сърцето ми вече не бие. а от земята детето пее.
Студената луна в пълно великолепие чува вика в нощта А не слиза ангел от небето Само дъждът плаче над гроба.
Между здравите дъбови греди ще си играе с музикалната кутия. Една мелодия по вятъра а от земята детето пее.
Дий дий, конче, А не слиза ангел от небето сърцето ми вече не бие. Само дъждът плаче над гроба. Дий дий, конче, Една мелодия по вятъра сърцето ми вече не бие. а от земята детето пее.
Дий дий, конче, сърцето ми вече не бие.
В неделята на мъртвите** те чуха от полята Божии тази мелодия. Тогава те го измолиха спасиха малкото сърце в детето.
Дий дий, конче, Една мелодия по вятъра сърцето ми вече не бие. а от земята детето пее. Дий дий, конче, А не слиза ангел от небето сърцето ми вече не бие. Само дъждът плаче над гроба.
* Това е от една поплярна детска песничка и буквално означава "подскачай, подскачай, ездачо," но това е приблизителният аналог на български ** Протестантски празник
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.