Просто когато повярвах,, дори не бих искал това повече.
Дори този променящ се свят, претискащ ме през друга врата.
Видях усмивката ти и съзнанието ми не би изтрило красотата на лицето ти.
Но само за момент няма ли да ме оставиш да те подслоня?
Припев:
Задръж нощите, задръж спомените.
Бих желал да ти дам нещо повече.
Това да бъда твой.
Как да го обясним, нещо така ли ни изненада?
Обещания във вените, че тази любов е реална, но изглежда, че е маскирана.
Какво стана сега?
Нарушихме ли някое друго правило?
Оставихме любовта ни да се води от глупостта.
Просто не знам как спряха чувствата по този начин?
Пр.:
Е, смятам това е вярно за всеки друг, но не за мен.
И начина по който те усещам, кара моето сърцето да се чувства свободно.
Всеки път когато погледна в очите ти съм съзнателно безпомощен.
И че човекът, който тъсих толкова време е точно тук.
© Пламен Топалов Todos los derechos reservados