( Превод от босненски )
Мълча, защото мисля, че е по-добре,
но това не означава, че съм прав,
и ето аз приемам вината.
Признавам под Слънцето и Луната – виновен съм,
съдите ме явно и тайно,
а аз няма все пак да кажа няколко тайни факти!
Не искам лавров венец – стиховете го разкриват.
Къде?!
Погледи съмнително се пресичат,
а аз мълча –
глупаво или мъдро –
това няма значение в нощта и деня,
в събота или вторник,
на улицата или в тролейбуса, или в чакалнята.
Не, аз няма да ви кажа това, което не се говори,
нито защо си мълча;
това може известно време нещо да мъти, но…
Това не е е криминално престъпление,
защото е в сферата на чувствата, а не на ума.
Това е нещо като мълчалив обет за мълчание:
СЯНКА НА ПЕСНИТЕ!
Шум на сенки – отражения на събития – речни спомени,
съдете ме, осъдете ме – продължавайте,
но имайте предвид, че признавам вината си
и не се покайвам.
Виновен съм!
ZAŠTO NEĆU REĆI NEKE ČINJENICE?
Аutor: Ibrahim Osmanbašić, Saraevo, B I H
Šutim – jer mislim da je tako bolje
a ne mora značiti da sam u pravu
i, eto, prihvatam i krivicu -
priznajem, ispod Sunca i Mjeseca - kriv sam,
sudite mi – javno i tajno,
a neću, ipak, reći neke stvari - činjenice!
I neću krunu od lovorika – stihova odati!
Gdje?!
pogledi upitno sijeku
a ja šutim –
glupo ili mudro –
to nije bitno u noći i danu
u subotu ili utorak
na ulici ili u trolejbusu ili čekaonici.
Ne, ja vam neću reći – šta vam ne govorim,
ni zašto šutim
ta, možda time nešto mutim ali...
Nije to kriminalna radnja –
jer to je sfera osjećaja, a ne pameti.
To je nešto kao nijemi zavjet ćutanja:
SJENA PJESME!
Šuma sjenki – refleksije događaja – rijeka sjećanja,
sudite mi, osudite me – jer to tako ide,
a imajte u vidu da priznajem krivicu –
i da se ne kajem.
Kriv sam.
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados