( Превод от босненски )

Мълча, защото мисля, че е по-добре,

но това не означава, че съм прав,

и ето аз приемам вината.

Признавам под Слънцето и Луната – виновен съм,

съдите ме явно и тайно,

а аз няма все пак да кажа няколко тайни факти!

Не искам лавров венец – стиховете го разкриват.

Къде?!

Погледи съмнително се пресичат,

а аз мълча –

глупаво или мъдро –

това няма значение в нощта и деня,

в събота или вторник,

на улицата или в тролейбуса, или в чакалнята.

Не, аз няма да ви кажа това, което не се говори,

нито защо си мълча;

това може известно време нещо да мъти, но…

Това не е е криминално престъпление,

защото е в сферата на чувствата, а не на ума.

Това е нещо като мълчалив обет за мълчание:

                            СЯНКА НА ПЕСНИТЕ!

Шум на сенки – отражения на събития – речни спомени,

съдете ме, осъдете ме – продължавайте,

но имайте предвид, че признавам вината си

и не се покайвам.

Виновен съм!

ZAŠTO NEĆU REĆI NEKE ČINJENICE?

                  Аutor: Ibrahim Osmanbašić, Saraevo, B I H

Šutim – jer mislim da je tako bolje

a ne mora značiti da sam u pravu

i, eto, prihvatam i krivicu -

priznajem, ispod Sunca i Mjeseca - kriv sam,

sudite mi – javno i tajno,

a neću, ipak, reći neke stvari - činjenice!

I neću krunu od lovorika – stihova odati!

Gdje?!

 pogledi upitno sijeku

a ja šutim –

glupo ili mudro –

to nije bitno u noći i danu

u subotu ili utorak

na ulici ili u trolejbusu ili čekaonici.

Ne, ja vam neću reći – šta vam ne govorim,

ni zašto šutim

ta, možda time nešto mutim ali...

Nije to kriminalna radnja –

jer to je sfera osjećaja, a ne pameti.

To je nešto kao nijemi zavjet ćutanja:

       SJENA PJESME!

Šuma sjenki – refleksije događaja – rijeka sjećanja,

sudite mi, osudite me – jer to tako ide,

a imajte u vidu da priznajem krivicu –

i da se ne kajem.

Kriv sam.